Тодор Андонов Чопов е български революционер, общественик и писател. След националните катастрофи на България приема крайно леви и анархистични убеждения.
Биография
Тодор Чопов е роден през февруари 1892 година в Кукуш, тогава в Османската империя.[1] Родители му са, сестрата на Гоце Делчев, Руша Чопова и хлебопекарят Андон (Доне) Чопов, брат на полковник Григор Чопов. Има трима братя и три сестри Владимир — революционер от ВМОРО, загинал в Първата световна война, Туше, Христо, Велика (Лика) - педагог и публицист, Ленка и Магда. Завършва 3-ти прогимназиален клас в Кукуш, а след това продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия, където става ръководител на революционен кръжок и след бунт срещу екзархийската управа през септември 1908 година е изключен.[2]
По препоръка на Яне Сандански Тодор Чопов е назначен за учител в Мелнишкото село Ощава. През април 1909 година Тодор Чопов стига до Сяр пеш, но не успява да се включи в похода към Цариград на Младотурците.[2]
След обявяването на Балканската война през октомври 1912 година Тодор Чопов е в Първа отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение. След това служи в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина. През Междусъюзническата война е във сборната партизанска рота на Васил Чекаларов.[3] След опожаряването на Кукуш от гръцките войски Тодор Чопов и семейството му се прехвърлят в София.[2]
В България Тодор Чопов изпада в нищета, организира стачки и пише първите си стихове. С помощта на Пейо Яворов Тодор Чопов е назначен на работа в Централна поща. През март 1915 година семейството се прехвърля в Горна Джумая, където Тодор Чопов развива обществена дейност. Работи в местната поща, възстановява и председателства читалище „Съгласие“, ръководи театрална група, научава ромски език и започва да пише граматика на цигански. След края на Първата световна война Тодор Чопов участва в Бюрото на Организацията, което обявява „Повик към македонците“.[2]
Като анархокомунист, Тодор Чопов се сближава в началото на 20-те години с групата на Алеко Василев, която претендира да наследи Сярската група на Яне Сандански. Така той става през 1922 година член на градското ръководство на ВМРО в Горна Джумая. Преди началото на Септемврийско въстание межд БКП и ВМРО се сключва споразумение, според което БКП няма да вдига въстание в Пиринско, а ВМРО няма да пречи на подготовката му в другите части на страната. Впоследствие БКП не спазва споразумението. Тодор Чопов, който симпатизира на левите идеи е сред водачите на въстанието и организира въоръжена група в Горна Джумая. При тези обстоятелства ВМРО се намесва в конфликта на страната на правителството. След кратки въоръжени действия, въстаниците се оттеглят в планините. На 25 септември Тодор Чопов, като член на ВМРО е изпратен на преговори с околийския войвода Ангел Коларов. На преговорите той е арестуван и на 27 септември е убит с други леви дейци в Пирин. Чопов е убит понеже е предал организационно оръжие на ВМРО на Горноджумайския въстанически отряд и не е спазил заповедта за ненамеса във въстанието. Част от костите му са прибрани от сестра му Лика и повторно е погребан през 1945 година.[2][4]
За убийството на Тодор Чопов Димо Хаджидимов казва:
| „
|
На подлите палачи не трепна ръката им, когато стягаха въжето около врата на Тодор Чопов... И с такива кървави ръце те ще „освобождават“ Македония! Срамува се човек да живее в днешното подло време.[5]
|
“
|
През 1968 година е издаден сборникът „Тодор Чопов, повести и разкази“.[6][7]
Родословие
Бележки
- ↑ Тодор Донев Чопов (1892 - 1923), www.geni.com/, посетен на 4.08.2013 г.
- ↑ а б в г д Димова, Анита. По стапките на Гоце Делчев // Македонско сонце. 19 септември 2003. Архивиран от оригинала на 2017-02-26.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 800.
- ↑ Герои на антифашистката борба 1923 - 1944. Библиография. Книга 2. София, Издателство на БКП, 1969. с. 43.
- ↑ Костелов, Боян, „Димо Хаджидимов. Живот и дело“, Изд. на Отечествения Фронт, София, 1985 г., стр.245
- ↑ Г. Балкански, История на безвластническото движение в България (очерк), Париж, 1980 Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine., взето от anarhija.freediscussions.net/t110-topic на 7.07.2012 г.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 526-527.
