Роден е на 20 ноември 1901 година[1] в будния български град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. Сестрин син е на водача на ВМОРО Гоце Делчев[2] – негова майка е Тина (Екатерина) Делчева, а баща му е Гоце (Георги) Христов Андонов, също кукушанин, които имат още трима сина: Христо, Милан и Александър (Сандо).[1][3][4]
След опожаряването на Кукуш през 1913 година по време на Междусъюзническата война семейството му тръгва към България и се установява най-напред в Дупница, а след това се преселва в София. Там Мицо завършва гимназия (1919).[1] През 1925 година завършва философия в Софийския университет.
Учителства в Петричко. Започва да издава списание „Начало“ (1926 – 1928)[1] (литературно месечно списание, на което е главен редактор[5]). Съден е по ЗЗД и осъден на 5 години затвор, от които излежава три и половина (1928 – 1931).[1] Работи в Съюза на артистите в България от 1934 до 1965 година. През 30-те и 40-те години пише литературна и театрална критика във „Фронт на трудовоборческите писатели в България“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Кормило“.[1]
↑ абвгдеГоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 289.
↑Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.
↑Стойчева, Станислава. Нови документи за генеалогията на няколко известни кукушки рода (Делчеви, Чопови, Андонови, Влахови, Измирлиеви и Станишеви) // Македонски преглед, год. XLI, 2018, кн. 1. Македонски научен институт. с. 143.
