Тепавци

Тепавци Тепавци
— село —
„Св. Методий и Св. Кирил български просветители“ от „Света Богородица“ в Тепавци
Тепавци 40.994722, 21.559167
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Новаци
Географска област	Пелагония
Надм. височина	848 m
Население	25 души (2002)
Пощенски код	7211
МПС код	BT
Тепавци в Общомедия

Тепавци (на македонска литературна норма: Тепавци) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

География

Селото е разположено в Селечката планина, източно от град Битоля.

История

В XIX век Тепавци е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е изписана от анонимен зограф в края на XIX век.^[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тепавци има 354 жители, всички българи християни.^[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тепавци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 38 къщи.^[3]

В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тепавци има 320 българи екзархисти.^[4]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Тепавци е част от Бродска община в Битолска селска околия и има 302 жители.^[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 25 жители, всички северномакедонци.^[6]

Националност	Всичко
северномакедонци	25
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности

Родени в Тепавци

• Каранфил Мавров, български революционер, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание, нападнала черкезкото Ново село^[7]
• Ягода Шахпаска (р. 1964), северномакедонски политик, министър на труда и социалната политика

Починали в Тепавци

• Атанас Вакрилов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[8]
• Атанас Георгиев Дечев, български военен деец, санитарен майор, доктор, загинал през Първата световна война^[9]
• Диню Илиев Иванов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[10]
• Паскал Димитров Чавдаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[11]

Бележки

1. Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 298 - 299.
2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
5. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 3.
6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 ноември 2007 
7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 95.
8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20
9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 213, л. 1 а; а.е. 309, л. 4
10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 45, 46
11. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 26, л. 14