Стефанос Дукас

Стефанос Дукас
Στέφανος Δούκας
гръцки революционер

Роден

Стефанос Дукас (на гръцки: Στέφανος Δούκας), известен като капитан Малиос, Мальос (καπετάν Μάλλιος), е гръцки офицер, поручик и революционер, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]

Биография

Роден е в Корча, тогава в Османската империя. Заедно с четата на Лукас Кокинос действа в Гревенско, където работи срещу появяващата се румънска пропаганда, която се стреми да откъсне арумънските села от гърцизма. По-късно действа в Костенарията и напада Осничани (Кастанофито) заедно с капитаните Кокинос и Зисис Верос.[2] Негов четник е Филипос Китринярис, бъдещият капитан Ливас.[3] Действа заедно с четата на Григор Войнов.[4][5]

На 18 декември 1904 година Дукас е назначен за главнокомандващ на четите в Западна Македония от Македонския комитет. На 5 март 1905 година четата му се събира с тази на Константинос Гутас в манастира Русанис, Кастраки край Каламбака и навлиза в Македония.[6]

Печат на Стефанос Дукас

Четата на Стафанос Дукас заедно с тези на Георгиос Цондос, Евтимиос Каудис, Георгиос Макрис и Павлос Гипарис, Йоанис Каравитис, Теодорос Кукулакис, Йоанис Пулакас и Филипос Китринярис участва в клането в Загоричани на 25 март (7 април нов стил) 1905 година.[7] Тогава четата на Дукас брои 58 души, сред които са Панайотис Клитос, Филолаос Пихеон (Люпос), Георгиос Папайоану, Фотис Позьопулос, Стефанос Акривос, Янис Коарфис, Филипос Китринярис, Петрос Ставру и Петрос Малеврис[8].

На 3 май Стефанос Дукас и Георгиос Цондос арестуват андартския капитан Аристидис Маргаритис по обвинение в предателство в полза на българите и го разстрелват. По-късно твърдят, че убийството е станало, тъй като Маргаритис е насилвал местното население и го е изнудвал за пари. Лаки Пирза изпраща протестно писмо до министър-председателя Георгиос Теотокос по повод убийството на Маргаритис, обвинявайки Цондос и неуравновесения свещеник Хрисостомос Хрисомалидис.[9][10]

Четата на Мальос се сблъсква в Одре с четника на ВМОРО Петър Георгиев и Яне, пъдаря на Езерец, които започват сражение с нея и убиват двама андарти.[11]

През юни 1905 година капитан Мальос обсажда Осничани и чрез местния войвода Яне Попзисов изпраща писмо до Киряк Шкуртов, че иска среща. Седемчленната чета на Шкуртов заедно с милиция от българските села се отправя към върха Орле, западно от Осничани. Шкуртов се среща с Мальос и двамата се договарят българските чети да действат в българските села, а гръцките в гръцките. И двамата са повикани от началствата си за обяснение - Мальос в Атина, по обвинение от другите гръцки капитани, че не иска да действа срещу българите, а Шкуртов - в Битоля при окръжния комитетет на ВМОРО.[12]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година, обединената чета на капитаните Мальос и Вергас, заедно с тези на Лицас, Закас, Лахтарас и Делиянакис участва в Битката при Осничани на 7 май 1906 година.[13]

Спиридон Копалис от Волос, четник на Малиос

След превземането на Костур от гръцката армия по време на Балканската война в 1912 година Малиос е назначен за комендант на града и започва активно изкореняване на българщината в областта. Всички по-видни дейци на ВМОРО и български учители са арестувани и тормозени. Арестувани са войводите на ВМОРО Кузо Димитров и Търпо Георгиев. Малиос заявява на Димитров:

Всички българи като вас ще погубим[14]

Архимандрит Евлогий пише до Христофор Хасапчиев:

комендантът Мильо, бивш андарт, прославен с опожаряването на Загоричани... понастоящем лично ходил по селата да събира оръжие и да насилва българското население да се откаже от своята националност.[15]

Бележки

  1. Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 103. (на гръцки)
  2. Λούκας Κόκκινος, архив на оригинала от 10 юли 2012, https://archive.is/20120710014310/http://cultureportalweb.rwm.gr/article.php?article_id=29&topic_id=14&level=2&belongs=9&area_id=5&lang=gr, посетен на 30 май 2011 
  3. Φίλιππος Κιτρινιάρης – καπετάν Λίβας
  4. Οικονόμου, Π. Καπετάν Γρηγόρης Βαγενάς ή Αγραφιώτης, Μακεδονική ζωή, τεύχος 57, 1971, σσ. 37-39
  5. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 164. (на гръцки)
  6. Το σώμα του Δούκα ή Μάλλιου (Μάρτιος 1905)
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 208-210.
  8. Δ. Λιθοξόου - Η σφαγή στη Ζαγκορίτσανη
  9. Γεώργιος Πετσίβας (επιμέλεια), Γεωργίου Τσόντου-Βάρδα, Ο Μακεδονικός Αγών, Αθήνα 2003, τόμος Α΄, σελ. 109
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
  11. Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 10.
  12. Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 9.
  13. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  14. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 157.
  15. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 183.

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!