Стефанос Драгумис (на гръцки: Στέφανος Δραγούμης) е гръцки общественик, революционер и политик, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и министър-председател на Кралство Гърция през 1910 година.[1]
Биография
Гръцкият правителствен вестник със заповед на Стефанос Драгумис като генерал-губернатор на Македония, 18 юни 1913 г.
Стефанос Драгумис е роден през 1842 година в Атина, в семейството на гръцкия политик Николаос Драгумис. Произхожда от видния гръцки род Драгумис от село Богатско (Вогацико), Костурско. Стефанос Драгумис следва право в Париж и от 1861 до 1875 година работи като съдия в Навплио, Корфу и Ермуполи, а от 1875 година като главен секретар на Министерството на правосъдието.[1]
През 1879 година се присъединява към партията на Харилаос Трикупис. Избиран е два пъти за депутат – 1886 – 1890 и 1892 – 1893 година. Между 1886 и 1889 и 1892 и 1893, по време на управлението на Тикупис, е министър на правосъдието и на вътрешните работи. След смъртта на Трикупис става независим.[1]
Стефан Драгумис е един от основните организатори на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век заедно със сина си Йон Драгумис и зет си Павлос Мелас. Съосновател е на Гръцкия македонски комитет в Атина.[4] Пише трактати и по Критския въпрос.[1]
В края на 1912 година е назначен за генерал-губернатор на Крит, а през 1913 година е генерал-губернатор на Македония. Между 1915 и 1917 година, по време на гръцката Национална схизма, е в антивенизелисткия политически лагер и заема поста финансов министър в правителството на Александрос Займис и Стефанос Скулудис. В годините до смъртта си е независим депутат. Умира на 17 септември 1923 година в Атина.
Трудове
Предизборна обиколка на Драгумис във Воден, 1915 година„Македонската криза. Комитети и сили“, 1903, книга на Драгумис под псевдонима Гнасиос Македнос
Автор е на редица политически, литературни, етноложки, исторически и археологически проучвания, публикувани в гръцки и чуждестранни списания. Най-важни сред тях са:
Η χρυσελεφάντινη Αθηνά (1880),
Μεγαρίς (1892),
Οι εν Μυκήναις Θησαυροί (1894),
Σταυρωθήτω (1897),
Μακεδονική κρίσις (1903 и 1907),
Η οριστική συνθήκη Ελλάδος και Τουρκίας 1897 (1909),
Χρονικών Μορέως: Ιστορικά και τοπωνυμικά (1912-15 и 1921),
Η μετά τη νίκην Ελλάς (1914),
Μεταξύ παραμονών της βαλκανικής ειρήνης (1916).[1]
↑Константинова, Ю. Стефанос Драгумис като идеолог и вдъхновител на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. – Исторически преглед, 2009, кн. 1, 211-231.
