Средноанглийският език е форма на английския език, която се говори след Норманското нашествие в Англия (1066 г.) до към края на 15 век.[1] Английският претърпява различни изменения и разработки след периода на староанглийския език. Етапът на средноанглийския език грубо продължава от развитото средновековие до късното средновековие.
Средноанглийският претърпява значителни промени в своите лексика, граматика, произношение и правопис. Писмените правила през неговия период варират в широки граници, като запазените текстове от това време показват големи регионални разлики. По-стандартизираният староанглийски език вече е станал по-фрагментиран, локализиран и често се импровизира.[1] Към края на 15 век, с помощта на появата на печатницата на Йоханес Гутенберг, започва да се установява стандарт на езика, основаващ се на лондонския диалект. Той в голяма част служи като основа на съвременния английски, макар произношението да се е променила значително от тогава.
В периода на средноанглийския език, много граматически особености на староанглийския се опростяват или напълно изчезват. Инфлекциите на съществителните имена, прилагателните имена и глаголите се опростяват чрез намаляването на повечето падежи (които накрая напълно отпадат). Също така в средноанглийския език се приемат множество нормански френски думи, особено в сферата на политиката, правото, изкуството и религията. Обичайната английска лексика запазва преобладаващо германските си корени, а влиянията от староскандинавския стават по-явни. Настъпват значителни промени в произношението, най-вече включващи дълги гласни и дифтонги.
Запазена е само малка част от средноанглийската литература, което отчасти се дължи на норманското превъзходство по това време и престижът, с който се ползват текстовете на френски, вместо на английски.
Примерни текстове
Следният текст е самото начало на въведението на Кентърбърийски разкази от Джефри Чосър (края на 14 век). Текстът е написан на лондонски диалект.
Първи 18 реда от въведението
| Оригинал на средноанглийски
|
Превод на съвременен английски[2]
|
| Whan that Aprill, with his shoures soote
|
When [that] April with his showers sweet
|
| The droȝte of March hath perced to the roote
|
The drought of March has pierced to the root
|
| And bathed every veyne in swich licour,
|
And bathed every vein in such liquor,
|
| Of which vertu engendred is the flour;
|
Of which virtue engendered is the flower;
|
| Whan Zephirus eek with his sweete breeth
|
When Zephyrus eke with his sweet breath
|
| Inspired hath in every holt and heeth
|
Inspired has in every holt and heath,
|
| The tendre croppes, and the yonge sonne
|
The tender crops; and the young sun
|
| Hath in the Ram his halfe cours yronne,
|
Has in the Ram his half-course run,
|
| And smale foweles maken melodye,
|
And small fowls make melody,
|
| That slepen al the nyght with open ye
|
That sleep all the night with open eye
|
| (So priketh hem Nature in hir corages);
|
(So pricks them Nature in their courages);
|
| Thanne longen folk to goon on pilgrimages
|
Then folk long to go on pilgrimages
|
| And palmeres for to seken straunge strondes
|
And palmers [for] to seek strange strands
|
| To ferne halwes, kowthe in sondry londes;
|
To far-off hallows, couth in sundry lands;
|
| And specially from every shires ende
|
And, especially, from every shire's end
|
| Of Engelond, to Caunterbury they wende,
|
Of England, to Canterbury they wend,
|
| The hooly blisful martir for to seke
|
The holy blissful martyr [for] to seek,
|
| That hem hath holpen, whan that they were seeke.
|
That them has helped, when [that] they were sick.
|
Източници
