Дифтонг (на старогръцки: δί-φθογγον, δί-φθογγος, от δίς (δῐ-) – „двукратно“ + φθόγγος – „глас, звук“, буквално „с два звука“ или „с два тона“), бълг. двугласна, е комбинация от две съседни гласни в една сричка. Обикновено в състава на дифтонга единия из компонентите е сричкообразуващ. Ако това е първият компонент, то такъв дифтонг се нарича низходящ, а ако това е вторият – възходящ. В ролята на несричкови компоненти най-често влизат съответствията на затворените гласни, тоест [w] и [j], както е например в английското [kaɪt] „хвърчило“ или loʊ „нисък“. Срещат се и други варианти, като например в староанглийския език е имало низходящи дифтонги [æa] и [æo]. Рядко се срещат и равновесни дифтонги, както е например в латвийския и нивх.
В писмеността често се обозначават чрез диграфи – устойчиви съчетания на две букви, които се четат еднакво в практически всички случаи. При това, произношението на тези букви не съвпада с тяхното произношение в азбуката.
Пример:
В повечето езици по света не присъстват дифтонги.[1]
В чешкия език съществуват три дифтонга:
Групите гласни ia, ie, ii, io и iu в чуждите думите не се разглеждат като дифтонги, а се произнасят като /j/ между гласни [ɪja, ɪjɛ, ɪjɪ, ɪjo, ɪju].
Дифтонги в нидерландския език:
Дифтонги в американския вариант на английския език:
Дифтонги в британския вариант:
Дифтонги в австралийския вариант:
Дифтонги в арменския език:
Дифтонги във фарьорския език:
Дифтонги във финския език:
В съвременния латвийски език съществуват 10 дифтонга:
Дифтонги в естонския език:
Дифтонги във френския език:
Всички тези се считат за съчетания на гласна и полугласна.
Дифтонги в немския език:
Някои дифтонги от бернския диалект на швейцарския немски:
Във виетнамския език се различават три дифтонга: ia (iə[2] или iʌ[3]), ưa (ɨə[2] или ɨʌ[3]), ua (uə[2] или uʌ[3]). Всички те са низходящи.
Дифтонги в исландския език:
Дифтонги в норвежкия език:
Съществува и дифтонг /ʉʏ/, но той се среща само в думата hui от израза i hui og hast „в голяма бързина“.
Дифтонги в италианския език:
Системата дифтонги в северносаамския език е различна в различните диалекти. Диалектите на Западен Финмарк имат четири дифтонга:
В количествено отношение северносаамският притежава три вида дифтонга: дълги, кратки и крайноударени. Дължината на дифтонгите не се обозначава писмено.
Низходящите дифтонги със слаба гласна /i/ и /u/ се срещат често в португалския език. Възходящите дифтонги със слаба гласна /i/ и /u/ се срещат по-рядко и много от тях могат да бъдат квалифицирани като хиатуси (например fé-rias (като дифтонг) и fé-ri-as (като хиатус): и двата варианта са граматически допустими). Съществуват и трифтонги (например /uai/ като в Paraguai, или /iau/ като в miau). Могат да се срещат и по-дълги последователности от гласни, но те се квалифицират като проста последователност от гласни и дифтонги. Както при монофтонгите, дифтонгите се делят на две групи: орални и назални.
В португалския се различават:
В румънския език при низходящите дифтонги се срещат две полугласни, а при възходящите – четири.
Дифтонги в испанския език:
Дифтонги, по правило, не присъстват в унгарския, японския и руския език.[4] Поради тази причина, при заимстването на дифтонг в тези езици, той обикновено се разбива на два монофтонга или несричковата гласна се превръща в съгласна. Например, на немски: Faust в руския се превръща в двусричково „Фауст“.