Сеня ди Бонавентура

Сеня ди Бонавентура
италиански художник от Сиенската школа, документиран от 1298 г. до 1326 г.
Роден	около 1280 г. Сиена, Сиенска република
Починал	около 1331 г. (51 г.) Сиена, Сиенска република
Активен период	от декември 1298 г. до май 1326 г.
Сеня ди Бонавентура в Общомедия

Мария Магдалена, ок. 1320, Стара пинакотека (Мюнхен)

Кръст, 1310 – 1315 г., Национална пинакотека, Сиена.

Сèня ди Бонавентура (на италиански: Segna di Buonaventura; * ок. 1280, Сиена, Сиенска република, † 1331, пак там) е италиански художник от Сиенската школа, документиран от 1298 г. до 1326 г. в Сиена, представител на творците от първата половина на 14 век (т. нар. „Треченто“).

Биография

Сеня е син на Бонавентура, брат на знаменития сиенски художник Дучо ди Буонинсеня^[1], т.е. той му се пада племенник, затова се обучава на живописно изкуство в работилницата на своя чичо. Всички произведения, на които има негов подпис, са в руслото на маниерите на Дучо. Изследователите единодушно считат, че Сеня работи в ателието на Дучо и отлично изучава неговия стил и творчески тайни. В полза на това говори фактът, че след кончината на Дучо през 1319 г. на Сеня е поръчана реставрация на олтарната картина „Маестà“, създадена от неговия велик родственик през 1302 г. за Капелата на Деветимата (Съветът на Деветимата е висш правителствен орган на Сиена). Тази „Маест°“ не е съхранена. Съгласно документите тя е първата олтарна картина с предел. С реставрацията на този олтарен образ Сеня ди Бонавентура се занимава между 1319 и 1321 г.^[2]

Синове-художници

Сеня ди Бонавентура има двама сина, които стават също художници – Николо ди Сеня и Франческо ди Сеня. От тях най-голяма известност има Николо, който приема маниера на баща си и стартира самостоятелна кариера между 1325 и 1330 г. Франческо е известен само по архивни документи, макар изследователите да полагат усилия да определят особености на неговия творчески маниер и кръг на неговите възможни творби.

Наследство

Сеня ди Бонавентура не е богат човек. Съгласно документите от 1318 г. неговото състояние се оценява на не повече от 50 лири. Възможно е неговият труд да не му носи голям доход. На своите синове той оставя доста скромно наследство. Обикновено за дата на смъртта на художника се счита 1331 г: причината е, че от документ от 1332 г. може да се разбере, че към този момент Сеня вече не е между живите.

Произведения

Направата на изображения на Мадоната е особеност на сиенската живопис. Наред с величествените прослави на Богородица във формата на „Маест°“, където Мадоната се изобразява на трон със свита от ангели и светци, са популярни и други, по-интимни изображения на Богородица. На тези икони тя обичайно е изписана до пояс, а Младенецът Христос приема по-умилителен и игрив образ. Сеня ди Бонавентура е автор на ред такива изображения. Най-ранните се отнасят към 1300–1310-те г. (Ашано, Музей на религиозното изкуства; Минеаполис, Институт за изкуствата). В „Мадонарта с Младенеца“ от 1319 г. (Сиена, църква „Санта Мария дей Серви“) все още се забелязва силното византийско влияние, което се изразява в частност в златните дипли на дрехата на Богородица. В по-късните произведения от тази тематика изследователите забелязват^[3] нарастване на влиянието на готическата художествена култура. Това отчасти се проявява в изображение на по естествените дипли на дрехата на Богородица без наложена позлата: „Мадоната с Младенеца“ от Колекцията на Университета на Северна Каролина, Рейли (1320 – 30 г.), „Мадоната с Младенеца“ от Академията за изкуства, Хонолулу (1325 – 30 г.).

• 
  Мадоната с Младенеца. 1320 – 30 г. Колекция на Университет „Северна Каролина“, Райли.
• 
  Мадона с Младенеца. 1325 – 1330 г. Хонолулу, Академия на изкуството.
• 
  Mадона с младенеца (детайл), 1310 г., Минеаполис, Институт за изкуствата
• 
  Мадоната с Младенеца, 1320 – 30 г. Колекция на Университета в Северна Каролина, Рейли.
• 
  Св. Йоан Евангелист, 1320 г., Ню Йорк, Музей „Mетрополитън“

Сеня ди Бонавентура не е толкова известен художник като неговият родственик Дучо ди Буонинсеня или неговият съвременник Симоне Мартини. Той е продължител на семейната художествена традиция, при това е достатъчно консервативен (част от специалистите считат, че той превръща в някакъв „академически канон“ изкуството на Дучо). В неговото творчество изследователите забелязват единствено меко, далеко от радикалност проникване на готическото влияние и скромни опити да обнови съвременния му художествен език, в голяма степен определен по негово време от произведенията на Симоне Мартини. За сметка на това изкуството на Сеня намира свое напълно успешно продължение в произведенията на неговите синове – Николо и Франческо.

Източници

1. Джорджо Вазари, Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти – първата история на изкуството, 2 издания – 1550 и 1568 г.
2. Burton B. Fredericksen e Federico Zeri, Censimento dei dipinti italiani precedenti al XIX secolo nelle collezioni pubbliche di musei del Nord-America, Harvard University Press, Cambridge, 1972.
3. James H. Stubblebine, Duccio di Buoninsegna and his school, Princeton: Princeton University Press 1979, 2 voll., ISBN – 0691039445
   • Enciclopedia Treccani