„Свети Великомъченик Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Великомаченик Ѓорѓи“) е православна църква в градчето Кочани, източната част на Северна Македония. Главен храм е на Кочанското архиерейско наместничество на Брегалнишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]
Църквата се намира в центъра на града, в махалата Стришани, на десния бряг на Кочанската река.[1]
Според запазен османски документ[2] старата църква е била изградена в 1814 година по инициатива на поп Моисей, преселник от Плетвар, и според българския учител З. Тасев в началото на XX век е „вехто и почти потънало в земята здание“.[3] Според Йордан Иванов църквата е изградена с разрешение на султана в 1805 година. Най-старият запазен документ, споменаващ църква „Свети Георги“, е бележка в печатен миней от 1802 година.[4]
В началото на учебната 1905 – 1906 година в Кочани пристига протосингелът на Скопската екзархийска митрополия Антим, който повдига въпроса за нова църква и се избира осемчленна комисия от граждани за строежа.[3] Старата църква е съборена до основи.[5]
Запазен е султанският ферман на Мехмед V от 30 август 1910 година. Ферманът е отговор на молба от кочанци, които искат разширяване и изграждане на нова църква на мястото на по-стара. Адресиран е до Халил бег, валията на Косовския вилает, до мавлана Хюсеин ефенди, наиб на Скопие и до членовете на Съвета. Ферманът дава държавна земя в махалата Стришани в непосредствена близост до разрушената църква за каменна църква 29 m дълга, 20 m широка и 19 m висока. Камбанария дълга и широка 4 m и висока 24 m. Разходите са за сметка на богатите кочанчани, а от раята да не се взимат насилствено пари.[4]
Църквата е изградена в 1917 година от майстор Мане от Кочани.[5] Според автобиографията на Димитър Папрадишки за строежа на храма е ангажирана тайфата на баща му, видния дебърски майстор Андон Китанов (1828-1914), като след смъртта му храмът е довършен 1917 година.[1]
През юни 2002 година започна санация и реконструкция на храма и камбанарията от майстор Симеон Крстев от Кочани.[6]
Каменната ограда на двора загражда триъгълно пространство и има три входа - от изток, от югоизток и от запад.[1]
Заедно с храма, северно от него е изградена камбанарията, висока 24 m. Тя е на няколко нива, свързани със стръмна стълба, като на по-ниските има тесни отвори за светлина, На най-високия етаж са двете камбани и часовникът. На по-старата камбана пише „Кочани, 5.12.1908 г.“, а втората е изработена заедно с часовника в Земун в 1938 година от Павле Дж. Пантелич по поръчка на Сръбската православна община в Кочани.[1] В приземието на камбанарията, в пода е вградена кръгла мраморна сполия с плитка декорация.[7]
Западно от църквата има четирилистен отворен басейн кръстилница с мозайка, изработена в 1975 година от майстор Йован Грозданов. Кръстилницата е превърната в цветна градина. На 16 септември 1968 година започва изграждането на енорийския дом при архиерейския наместник протойерей Стоймен Дамянов и свещеник Наум Гиновски, като основите му са осветени от епископ Наум Злетовско-Струмишки. Административните сгради с кръстилница са градени от майстор Симеон Митев под надзора на Тодор Ивановски от Кочани в 1977 година. В 1994 година е решено да се изгради нова кръстилница. Неин архитект е Тодор Паскали.[7] Кръстилницата е посветена на Покров Богородичен и започва да работи в 1998 година.[6]
Църквата е типичната за XVIII и XIX век псевдобазилика. Градена е от дялан и кършен камък. Има издължена правоъгълна форма с една полукръгла отвън апсида на изток. След края на Втората световна война на запад е изграден аркаден трем, носен от кръгли стълбове. В 1985/86 година този притвор е затворен със стъкло и ламарина. Църквата е покрита с прост покрив на две води. Над средния дял има три купола - централният е по-висок и осемстранен, а другите два са четиристранни. Куполите имат тесни вертикални прозорци. На южната и северната фасада има по два реда от по четири прозореца по три релефни псевдоколони. На запад главният вход е дъгообразно засводен и около него има четири прозореца. В патронната ниша е изписан свети Георги на кон от Димитър Папрадишки.[6] Над северния вход има ниша без изображение, а от юг един вход води в наоса и над него има мозаечно изображение на свети Георги от Павлинка Илиева от Кочани, а вторият вход води в диаконикона. Притворът има входове от запад и юг. Наосът е отделен от притвора със стена. Две колонади от по три стълба го разделят на три кораба. Таванът е полузасводен. На запад има дървена галерия женска църква, свързана с наоса с дървени стълби от двете страни. На стените ѝ са поставени иконите от стария иконостас. Подът първоначално е от различни керамични плочки, оформящи мозаечни полета с геометрични и евхаристични символи,[8] но е цялостно покрит при реставрацията в 2002 година. Новият под има стилизирано слънце в центъра.[9]
Иконостасът, отделящ наоса от олтарното пространство, е дървен триредов. Има резбовани царски двери и честен кръст с разпятие. Проектът за иконостаса е дело на майстор Коста Вангелов от Щип от 1920-1921 година и е повлиян от войводинските класицистични иконостаси. Иконостасът е измазан с имитация на порцелан и е струвал 40 000 динара. Иконите са дело на Димитър Андонов Папрадишки. В 1976 година старейшината на храма Русе Янков сключва договор за изработване на резбовани части на сегашния иконостас с Методи Донски от Щип.[9] В 2002 година при реставрацията на храма е обновена и иконостасната преграда, като отвън е залепен плат и са оставени видими само резбованите части от 1976 година. Тогава са свалени иконите на Вангелов и Папрадишки и са заменени с нови на Венко Цветков, които тематично копират старите.[10]
Владишкият стол е резбован. Амвонът е поставен на средния стълб на северната колонада и е оригинален.[10]
Първоначално храмът има само две стенописни изображения, изработени веднага след завършването му. На южната стена на наоса, до олтарната преграда е изображението на светите Константин и Елена с честния кръст, а на северната – светите Кирил и Методий. На колоните пък са изписани три допоясни изображения в медальони - свети Прохор Пчински, свети Иван Рилски и свети Пантелеймон, и трите дело на Димитър Папрадишки.[10]
В 2003/2004 година при обновата на църквата тя е изписана от Венко Цветков от Щип.[11]
Старите икони в църквата са от XIX век от зограф Вениамин Галатищки.[12] Подарени са на църквата „Свети Йоан Богослов“ в Лаки.[5] Иконите на Вениамин са подписани и датирани 1830-1832 година. След сигнираните и атрибуирани празнични икони на Вениамин в църквата се „Успение Богородично“, „Преполовение“, „Преображение Христово“, „Възнесение Христово“ и „Въведение Богородично“, а му се приписват и „Живоносен източник“, „Благовещение“, „Тайната вечеря“,[13] „Рождество Богородично“, „Псалм 148“. Иконите са сигнирани на гръцки, а подписът е само с името или с годината. Вениамин увеличава употребата на барокови елементи в изписването на мебелите, а при драпериите прилага орнаментално декориране, комбинирано със златни сенки при наметките.[14]
Иконата „Възнесение Господне“ е преписвана на Кръсте Зограф от Велес.[14]
Предполага се, че автор на три недатирани икони в църквата „Свети Георги“ е Димитър Зограф.[15] Това са иконите на „Свети Георги“ от 1850 година, „Свети Спиридон“ и „Свети Пантелеймон и Свети Трифон“.[16]
Иконите „Възнесение Христово“ и „Тримата йерарси“ за църквата са единични поръчки, изработени от Николай Михайлов.[17][18]
Иконата на свети Георги на кон и сцената от град Вирит, датирана 1883 година, е на Петър Николов.[18]
Иконата на свети Георги от 1908 година е дело на Димитър Папрадишки.[19] Негова е и иконите на Свети Сава и Свети Никола от 1920 година.[20]
В 2003 и 2004 година за иконостаса са изработени нови икони и в същия период църквата е изписана. Иконите и фреските са дело на зографа Венко Цветков от Скопие.[12]