Храмът е един от най-важните паметници от XIV век в Костур – епоха, в която в района изчезва византийската доминация и Костурско е управлявано първо от Стефан Душан, а по-късно от Радослав Хлапен и от 1380 до 1385 година е в Княжество Музака. Според запазения ктиторски надпис на западната стена над входа храмът е построен и изписан в 1383/1384 година от братята Теодор и Стоя Музака, заедно с монах Дионисий[6][5] при епископ Гавриил Костурски.[7]
В архитектурно отношение храмът е обикновена еднокорабна базилика с дървен покрив и с полукръгла апсида на изток. По-късно на запад е добавен нартекс. Покривът е дървен и не е оргинилният - възстановен е през 50-тегодини на XX век с употрба на много от материалите от оригиналния. Зидарията е от недялани камъни с кал за спойка. На северната и южната стена отвън има по две слепи ниши. Две слепи ниши има и на западната страна, вляво и вдясно от входа на храма.[5]
На източната стена в конхата на светилището е изписана Света Богородица Ширшая небес. В средната зона е Причастие на Апостолите, а в долната Светата литургия.[8] В Дейсиса Христос е изписан като Велик Архиерей, а Богородица в имперско облекло.[6] Над конхата има остатъци от сцената Възнесение Господне. В средната дона е Благовещение. В долната зона в конхата на протезиса е изписан Свети Стефан и до него Свети Симеон Стълпник, а от другата страна към южната стена Свети Кирил Александрийски.[8]
На южната стена в долната зона са изписани[8] Свети Климент Охридски, Свети Ахил Лариски,[8][9] Свети Атанасий, Свети Николай, Свети Димитър, Свети Теодор Тирон, Свети Теодор Стратилат, Свети Прокопий и Свети Меркурий. В средната зона са изписани светци в медальони: Свети Дионисий Ареопагит, Свети Григорий Акрагантийски, Свети Ипатий, Свети Авксентий, Свети Евгений, Свети Мармарий, Свети Ананий, Свети Азарий, Свети Мисаил и двама неидентифицирани светци. В долната зона са сцените Рождество Христово, Сретение Господне, Кръщение, Възкресение Лазарево, Влизане в Йерусалим.[8]
На западната стена в долната зона са Св. св. Константин и Елена, Архангел Михаил и Света Варвара. В средната зона са сцените Успение Богородично, Съдът на Каяфа и Отречение Петрово. В горната зона е Пророк Захарий, Преображение Господне и Пророк Давид.[8]
На северната стена в долната зона са изписани Свети Николай Нови, Свети Александър Пидненски, Света Параскева, Света Неделя, Свети Георги Кападокийски, Видение на Свети Петър Александрийски. В средната зона са Света Юлита, Свети Кирик, наидентифицирани светци, Свети Козма, Свети Дамян, Свети Герман Константинополски, Свети Поликарп и Свети Игнатий. В горната зона са Страстите Христови, Разпятие, Оплакване на гроба, Мироносците, Възкресение.[8]