Сафо̀ (на еолийски диалект Ψάπφω, Псапфо), наричана още „божествената Сафо“[1], е древногръцкапоетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция. Тя е първата жена поетеса в историята на европейските лиратури и една от най-влиятелните фигури от Античността.
Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думата лесбийка (по името на нейния роден остров Лесбос) се е превърнала в нарицателно.
Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богаташа Керкил от остров Андрос и е известно, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на 6 век пр.н.е. живее по политически причини в изгнание в Сиракуза. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя. Завръща се на Лесбос през 581 пр.н.е. и според някои източници доживява до дълбока старост.
В древността и през средните векове тя е била известна (според легендата) за това, че се е хвърлила от скала заради несподелена любов към моряк на име Фалон. Тази легенда датира от римско време, когато се споменава от Овидий и Лукиан, и със сигурност не е с християнски произход.
Философът Максим от Тир през 3 век пише, че Сафо е била „дребна и мургава“ и че нейните взаимоотношения с приятелките ѝ са били подобни на тези на Сократ:
Какво друго беше любовта на жената от Лесбос, ако не Сократовото изкуство на любовта (стига да е позволено да сравняваме нея, по-древната, с нещо по-ново)? На мен ми се струва, че те са практикували любов всеки по своя начин, тя – тази на жените, той – тази на мъжете. Защото, казват, и двамата обичали мнозина и били запленявани от всичко, което е красиво. Това, което за него били Алкивиад, Хармид и Федър, за жената от Лесбос били Гирина, Атис и Анактория [според други източници името е Анагория].
Голямо ново литературно откритие, Миланският папирус,cds.colleges.org. 367 намерен в обвивката на мумия и публикуван през 2001 г., показва голямото уважение, което поетът Посидип Пелски, известен автор на епиграми (3 век преди Христа), изпитва към „божествените песни“ на Сафо.[2]
Според епиграма в Палатинската антология (9.506), приписвана на Платон:
Клавдий Елиан пише в „Пъстри истории“ (Ποικίλη ιστορία), че Платон наричал Сафо мъдра.
Хораций пише в своите Оди, че лириката на Сафо е достойна за свято възхищение.
Една от поемите на Сафо, „Струва ми се равен на боговете“ (Φαίνεταί μοι κἠνος ἴσος θέοισιν), е известна с това, че е преведена от римския поет от 1 век пр.н.е. Катул в неговата „Ille mi par esse deo videtur“ (Catullus 51).
Анотирана библиография
Reading Sappho: Contemporary Approaches. Berkeley: University of California Press, 1996.
Re-Reading Sappho: Reception and Transmission. Berkeley: University of California Press, 1996.
Два сборника под редакторството на Ellen Greene със статии от съвременни автори в областта на класическата филология, литературната история, културологията, феминистката теория и др. Дават изчерпателна информация за богатството от теми и гледни точки в изследванията върху Сафо от последните десетилетия.
Margaret Reynolds. The Sappho Companion. New York, 2002
Изследване за начина, по който всяка епоха „конструира“ Сафо според собствените си потребности, за клишетата, съпровождащи разказа за личността ѝ, и за това колко различни и често противоположни неща се асоциират с името ѝ в отделните исторически моменти.
If Not, Winter: Fragments of Sappho, translated by Anne Carson. New York, 2002.
Съвременен, красив и вдъхновен превод на Сафо от една от най-значимите англоезични поетеси на настоящето.
Margaret Williamson. Sappho's immortal daughters. Harvard University Press, 1995, ISBN 0-674-78912-1
Внимателно подготвено критическо изследване, което грабва вниманието, макар да не интерпретира почти нито един текст на Сафо. Книгата е исторически материал за социалното и историческо място на Сафо в света на мъже и жени, заедно с отлична дискусия върху изображенията върху вази.[3]
Една различна гледна точка
Сафо, най-прочутата поетеса на древността, е живяла на о. Лесбос около VII – VI в. пр. Хр. Единственото сигурно сведение за нея е аристократичният ѝ произход, както и фактът, че поради политически размирици на острова е била в изгнание за 10 години в Сицилия. Писала е лирическа поезия, изпълнявана в съпровод на лира, с музика, която сама е създавала. Стиховете ѝ са се носели от уста на уста, била е известна и почитана още приживе, а след смъртта ѝ името ѝ се превръща в легенда.
Приписвани са ѝ всевъзможни биографични факти, както в древността, така и до днес. Сведенията за брака ѝ, самоубийството поради любов към по-млад мъж или прословутата ѝ школа за неомъжени девойки почиват на слухове, анекдоти, театрални пиеси с тема живота ѝ или просто предположения, без да бъдат потвърждавани от никакъв достоверен източник.
Авторитетът ѝ на поетеса през класическата епоха е безспорен – Аристотел я нарежда сред мъдреците, а Платон я нарича „прекрасна“; двата града на о. Лесбос, Ересос и Митилена, спорят за честта да са нейно родно място, секат монети с образа ѝ. През елинизма поезията ѝ е събрана от филолозите на Александрийската библиотека в девет книги, а Сафо е включена в канона на деветимата големи лирически поети. През късната римска епоха обаче текстовете ѝ започват да се преписват и изучават все по-рядко и постепенно се изгубват.
Днес от Сафо са запазени само едно цяло стихотворение, няколко по-големи фрагмента и откъслечни фрази и стихове, цитирани в съчинения на други антични автори. Откритията обаче продължават. Разкопките в египетския град Оксиринх, където поради сухия климат са запазени голям брой папируси от времето на късния елинизъм, обогатяват с немалко текстове библиографията ѝ. Най-скорошната находка е от 2005 г. – стихотворение на Сафо, разчетено върху папирусни късове, намерени случайно в корема на мумия, съхранявана в Кьолнския университет.
Издания на български
Сафо, 100+1 фрагмента, превод от старогръцки, уводна статия и бележки Яна Букова, изд. Стигмати, София, 2009
