Росто̀в на Дон (на руски: Росто́в-на-Дону́) е най-големият град в Югозападна Русия, център на Ростовска област.[2] Населението му през 2021 година е 1 137 704 души, което го нарежда на 9-о място в страната. Разстоянието до столицата Москва е около 1100 km. Градът често е наричан Южната столица на Русия.
Централна улица на града е улица Болшая Садовая.[4]
История
Ростов на Дон е основан през 1749 г., когато на брега на реката е създадена митница, последвана малко по-късно от голяма крепост. Тя е наречена на Свети Дмитрий Ростовски, епископ на северния древен град Ростов Велики. Селището се разраства и измества по значение разположения в устието на Дон град Азов. През 1796 г. получава статут на град и е преименувано на Ростов на Дон. Императрица Екатерина II (1762 – 1796) решава да засели на пустеещите земи арменците от Крим и под ръководството на княз Григорий Потьомкин и водителството на арменския епископ Йосиф Аргутински-Дългоруки хиляди арменци със семействата си пристигат тук и основават арменския град Нов Нахичеван, който през 1860 г. се слива с Ростов на Дон.
През 19 век градът продължава да се разраства и се превръща в най-големия промишлен център в Южна Русия. По време на Руската гражданска война около него се водят тежки боеве, като за кратко е под немска окупация. През 1928 г. седалището на регионалната администрация е преместено от старата казашка столица Новочеркаск в Ростов на Дон. Градът е силно разрушен по време на Втората световна война, когато на два пъти, през 1941 и 1942 г., е превземан от германците.
