През 1932 година Ростислав Каишев защитава докторската си дисертация върху термичните свойства на флуидния и твърдия хелий под ръководството на проф. Франц Симон (сър Франсис Саймън, един от бъдещите участници в създаването на атомната бомба) в Technische Hochschule zu Breslau.[3] За свой учител посочва видния български физикохимик Иван Странски. Съвместните му работи със Странски стават една от основите на съвременната молекулно-кинетичната теория за образуване и растеж на кристалите.
Член на Българската (1947), Немската (1957), Чехословашката (1966), Саксонската (1968) академии на науките, вицепрезидент на Международния съюз по чиста и приложна физика IUPAC (1975 – 1980).
Съпругата му – Милка е дъщеря на именития българския математик, акад. Любомир Чакалов. Предполага се, че е роднина на Петър Дънов.[4]
Работи
Ростислав Каишев като асистент в Катедрата по физикохимия към СУ
Експерименталните и теоретичните работи на Ростислав Каишев върху термодинамиката и кинетиката на образуване на кристална фаза са в основата на цяла област от физикохимията. Заедно с Иван Странски установяват връзката между формата, структурата и силите на междумолекулно взаимодействие в кристалите на базата на молекулна трактовка. Разработват метода на средните отделителни работи, молекулно-кинетичен метод, изиграл роля в развитието на теорията на зараждането и растежа на кристалите. Създават модела на Каишев и Странски за послойния растеж на кристалите, имат заслуги за изясняване на връзката между двумерното зародишообразуване и спиралния растеж на кристалите. Каишев обобщава теоремата на Вулф за равновесната форма на кристалите за кристал, образуван върху чужда подложка (правило на Вулф-Каишев). Разработва термодинамиката и кинетиката на електрокристализацията и електролитното зародишообразуване.
От експерименталните работи на Каишев, основни са трудовете му по определяне на равновесната форма на кристалите при образуване из парна фаза и електролитен разтвор, които потвърждават теоретичния модел на Косел, Странски и Каишев. Широко използвана е разработената от Каишев и сътрудници двойноимпулсна потенциостатична методика, чрез която се проследява кинетиката на електролитното фазообразуване.
Носител на орден „Кирил и Методий“ Iва степен - 2 пъти (1958, 1963),
Носител на Големия златен почетен знак за заслуги към Република Австрия (1978),
1978 г. – удостоен е със звание „Герой на социалистическия труд“ – „по случай 70-годишнината от рождението му и за неговата голяма научна, педагогическа и обществена дейност“.[5]
Носител на златен плакет „За заслуги към науката и човечеството на Чехословашката република“ (1983) и много други.
Член на Международната Академия „Леополдина“ – Хале и носител на златното ѝ отличие за общ принос във физикохимията-1987 г.
