PROFILBARU.COM

Републиканска фракция
Facción Republicana
	Републиканска фракция Facción Republicana
Информация
Тип	военна
Основана	17 юли 1936 г.
Закрита	1 април 1939 г.
Положение	закрита
Седалище	Мадрид, Испания
Президент на Испания	Мануел Асаня
Министър-председател на Испания	Хуан Негрин

Републиканската фракция (на испански: Bando republicano), известна още като фракцията на лоялистите (на испански: Bando leal) или правителствената фракция (на испански: Bando gubernamental), е страна в Гражданската война в Испания от 1936 до 1939 г., която подкрепя правителството на Втората испанска република срещу националистическата фракция на военния бунт.^[1]

Името републиканци (republicanos) е използвано главно от своите членове и поддръжници, докато нейните противници използват термина Rojos (червени), за да обозначат тази фракция поради нейната лява идеология, включително крайнолеви комунистически и анархистки групи, и подкрепата получавана от Съветския съюз. В началото на войната републиканците превъзхождат националистите с десет към едно, но до януари 1937 г. това предимство спада до четири към едно.^[2]

Чуждестранна подкрепа

Републиканската фракция почти не получава външна подкрепа от съюзническите сили от Втората световна война, поради Международния комитет за ненамеса. Основно се откроява подкрепата на СССР. Мексико, Франция и Полша в началото на войната предоставят големи количества военни материали и съветници на републиканците. Подкрепата от Интернационални бригади, също е голяма.

СССР

Съветският съюз е основният съюзник на Втората испанска република, като предоставя танкове и бронирани коли (особено танк Т-26, бронирана кола БА-6 и танк БТ), стотици самолети, няколкостотин хиляди огнестрелни оръжия и артилерийски оръдия, както и изпращане на огромни количества боеприпаси и няколкостотин съветски професионални пилоти, танкисти и моряци. Йосиф Сталин по-късно нарежда чистка на комунистите, които са били антисталинисти. Сталинистите предават и унищожават Работническата партия на марксисткото обединение, както и анархистите в Каталония.

Мексико

Мексиканското правителство поддържа добри отношения с испанската република в началото на конфликта, а президентът Ласаро Карденас уверява, че е напълно солидарен с испанското социалистическо правителство пред лицето на нелоялността на армията. Освен това работническата солидарност с Испания е незабавна – работници и синдикати правят дарения на испанския посланик. Правителството на Карденас, за разлика от другите страни не подписва в Международния комитет за ненамеса и следователно е единствената страна, която официално предоставя помощ в гражданската война. Той изпраща около 28 милиона патрона, 28 000 пушки, 70 противовъздушни оръдия, около 55 самолета (главно френски) и храни в Испания, а след гражданската война дава убежище на хиляди ветерани в изгнание и интелектуалци от републиканската страна.

Въпреки това, голяма част от мексиканските граждани и група селяни, наречени Кристерос, предпочитат Франсиско Франко и националистите.

Франция

В началото на войната Франция, също с правителство на народния фронт, взима решение да изпрати военни материали на Втората испанска република (отчасти поради подписаните споразумения за продажба на оръжия, приятелствата между правителствата и да се отърват от остарелите материали от Първата световна война). На 30 юли от Франция през Пиринеите пристига първата пратка оръжие за републиката. Състои се от няколкостотин пушки с боеприпаси, шест танка Рено FT17 и няколко бомбардировача и изтребители. През август 1936 г. пактът за ненамеса прекратява тази подкрепа.

Участници

Политически групи

Народен фронт

Основна статия: Народен фронт (Испания)

Баски

Баски национализъм
- Баска националистическа партия
- Баско националистическо действие

Каталонци

Каталонски национализъм
- Леви републиканци на Каталония
- Естат Катала

Съюзи

НКТ / ИАФ

ОСТ

Основна статия: Общ съюз на трудещите се

Военни

Основна статия: Испански републикански въоръжени сили

Народна републиканска армия

През октомври 1936 г. републиканското правителство във Витория-Гастейс започва процес на реорганизация на разпокъсаната армия. Самонаречената Народна републиканска армия се състои от части на Испанската републиканска армия, които остават верни на Републиката и милиционери, които са интегрирани в новата структура.

Интернационални бригади

Основна статия: Интернационални бригади

Най-малко 40 000 доброволци от 52 нации^[3], обикновено социалисти, комунисти или анархисти се бият на страната на републиканците.

По-голямата част от тях, около 32 000 мъже и жени^[4] са в Интернационалните бригади, организирани в тясно сътрудничество с Коминтерна.

Около други 3 000 чуждестранни доброволци се бият като членове на милиции, принадлежащи към анархо-синдикалисткия профсъюз Национална конфедерация на труда и антисталинистката марксистка Работническа партия за марксистко обединение.^[4] Тези, които се бият с Работническата партия за марксистко обединение, включват един от най-известните ветерани от войната – Джордж Оруел.^[5]

Регионални армии

Баска армия
Баски спомагателен флот
Народна армия на Каталония

Източници

↑ Antony Beevor. The Battle for Spain. Orion, 2006. ISBN 978-0-7538-2165-7.
↑ Quiet fronts in the Spanish civil war
↑ Yale Bulletin & Calendar (2002), "Exhibit documents volunteers' role in Spanish Civil War" (March 15), vol. 30, no. 22. (6 December 2012). // Архивиран от оригинала на 2016-08-20. Посетен на 2023-02-06.
↑ ^а ^б Thomas (2001) p. 942
↑ Orwell, George. Homage to Catalonia. New York: Harcourt, Brace, 19.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Republican faction (Spanish Civil War) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.