Приамо дела Куерча

Приамо дела Куерча
италиански художник и миниатюрист
Роден	ок. 30 ноември 1400 Лука ?
Починал	ок. 1467 Волтера ?
Националност	Италия
Кариера в изкуството
Направление	Сиенска школа
Повлиян	Доменико ди Бартоло, Тадео ди Бартоло
Семейство
Баща	Пиетро д’Анджело
Братя/сестри	Якопо дела Куерча
Приамо дела Куерча в Общомедия

Олтар-табернакул от църквата „Св. св. Михаил и Петър“. 1420-те г. Музей „Вила Гуиниджи“, Лука

.

Мадоната с Маденеца и ангели. 1430 – 40, Музей „Метрополитън“, Ню Йорк

Агустино Новело назначава първия ректор. фреска. 1440 – 1444 г. Болница „Санта Мария дела Скала“, Сиена

Приàмо дèла Куèрча (на италиански: Priamo della Quercia; * ок. 30 ноември 1400, Лука ?, † ок. 1467/68, Волтера?^[1]) е италиански художник и миниятюрист, представител на Сиенската школа.^[2]

Биография и творчество

Приамо дела Куерча е син на сиенския скулптор Пиетро д’Анджело и малък брат на знаменития скулптор Якопо дела Куерча. Датата на неговото раждане е неизвестна, но мястото вероятно е град Лука, където, съгласно съхранените документи, неговият баща работи от 1387 до 1422 г.

Ранното му формиране се основава на изучаването на готическата живопис в Лука и Пиза. През 1426 г. той изписва олтара-табернакул за манастирската църква „Св. св. Михаил и Петър“ в Манастир „дел’Анджело“ до Лука (сега в Музей „Вила Гуиниджи“, Лука). Олтарът е изпълнен през 1420-те г., като художникът изписва на него Христос Пантократор, Благовещение, няколко светии по страните и предела с чудесата на Архангел Михаил.

През 1428 г. художникът работи в провинция Лука, създавайки полиптих за църквата „Сан Лоренцо в Сегроминьо“ (сега загубен). Според някои източници Приамо го оставя недовършен и заминава за Сиена, а според други той продължава да работи в Лука до 1432 г. На този ранен период от неговото творчество се приписват и поясът на олтара „Св. Антоний-абат и св. Яков“ (1420-те г.) (Колекцията на Банка „Монте дей Паски ди Сиена“), триптих „Разпятие със светии“ (приписан му от Дж. Келаци Дини; частна колекция), „Мадоната с Младенеца“, изписана, както се предполага,^{[3] [4]} с някакъв бохемски образец-прототип (продаден на аукцион на Сотбис през 1995 г.), „Мадоната с Младенеца и ангели“ (Музей „Метрополитън“, Ню Йорк) и олтар от три части „Мадоната с Младенеца и св. Урсула, Архангел Михаил, св. Агата и св. Лукия“ (Музей „Метрополитън“, Ню Йорк), изписан през 1442 г. за църквата „Сан Микеле“ под влияние на творчеството на Тадео ди Бартоло.

Като живописец с неголямо дарование Приамо дела Куерча, благодарение на своя по-голям и по-известен брат Якопо, се запознава с най-добрите сиенски художници. Предполага се, че благодарение на тези връзки се обединява с Доменико ди Бартоло и взема участие във фреските в „Санта Мария дела Скала“. Неговият брат, скулпторът Якопо, има добри връзки с ръководството на тази болница (през 1434 г. е предложен за длъжността на неин ректор, но не е избран). Приамо дела Куерча работи там съвместно с Доменико ди Бартоло и Лоренцо ди Пиетро (Векиета). Някои специалисти^[5] предполагат, че там той участва като подмайстор на Доменико ди Бартоло, но поради голямата сума, изплатена на Приамо за тази работа хипотезата се отхвърля. Документите съобщават, че от него е изписана източната стена, на която е останала една-единствена фреска: „Аугустино Новело назначава първия ректор“. Събитието, дало повод за сюжета на фреската, се е случило в началото на XIV век, когато монахът-августинец Аугустино Новело назначава първия ректор на болницата. На фреската е изобразена голяма арка, декорирана с клони на виеща се лоза, а в долните ниши на арката има релефи на Адам и Ева. Пространството на фреската е поделено в дълбочина чрез три арки, тези три образуващи се пространства символизират различни степени на християнското милосърдие. На преден план монахът благословя стоящия пред него на колене ректор на болницата. В тази фреска художника до голяма степен се отдалечава от условния език на Международната готика, който е присъщ на неговите ранни творби. Също така жизнеността на човешките фигури у Приамо се получава по-неудачно в сравнение с разположените до тях хора от фреските на Доменико ди Бартоло, затова неговата творба изглежда доста по-скромно.

През 1440 г., когато той едва пристъпва към работата си над тези фрески (съгласно документите завършва и получава заплащане през 1442 г.), Приамо получава поръчка за изписване на главния олтар на църквата „Св. Архангел Михаил“ във Волтера (сега изгубен). В този град Приамо работи голяма част от оставащите му години. През 1445 г. изпълнява там триптих за Митницата по солта (сега произведението се пази в Ораторий на св. Антоний абат). Сред работите, изпълнени във Волтера, са: „Св. Бернардин в слава“, изписана за Палацо дей Приори (Волтера, Пинакотека), неголямата „Мадона с Младенеца и св. св. Яков и Виктор“ от болницата „Санта Мария Магдалена“ (носи датата 1450 г.; Волтера, Пинакотека) и „Мадоната с Младенеца, св. Ансан и св. Октавиан“, изпълнена за съда (Волтера, Пинакотека)^[6][7].

През 1453 г. Приамо е отбелязан в Сиена, но през 1467 г. той се появява отново в документите на Волтера, въпреки че нито един от тези документи не е свързан с работата му.

В допълнение към изброените произведения, на него се приписва авторството на стенописите в параклиса „Среща на Мария и Елизабет“ извън Флорентинската порта във Волтера. Фреските изобразяват „Мадоната с Младенеца с Николай Толентински в слава“, „Бог Отец, ангели и светците Антоний абат, Виктор (?), Йероним (?) и Антоний от Падуа“. Стенописите вероятно са направени около 1446 г., когато Никола Толентински е канонизиран. Това приписване се подкрепя от Енцо Карли и Франко Леси.

Милард Мис приписва на Приамо авторството на миниатюрите в „Божествена комедия“ на Данте, собственост на Йейтс Томпсън (Британска библиотека, Лондон), но това приписване, направено през 1964 г., става предмет на дискусия и се оспорва от други експерти (Джон Поуп- Хенеси ги смята дело на Векиета; Джулиета Келаци Дини вярва, че са дело на Никола ди Улисе).

• 
  Неидентифицирана сцена от неизвестна новела. Касон. Началото на 1440-те г., Музей на изкуствата, Филаделфия.
• 
  Мадоната с Младенеца и св. св. Яков и Виктор. 1450 г., Волтера, Пинакотека.
• 
  Мадоната с Младенеца св. Ансан и св. Октавиан. 1450-те г., Волтера, Пинакотека^[8].

Източници

• Steffi Roettgen. Italian Frescoes of Early Renaissans 1400—1470. Abbeville Press Publishers. 1996, pp. 186—203
• Giulietta Chelazzi Dini et al. Five Centuries of Sienese Painting. From Duccio to the Birth of Baroque. Thames and Hudson, London, 1998 pp 251—255
• Carl Brandon Strehlke. Italian paintings 1250—1450. John G. Johnson Collection and the Philadelphia Museum of Art. 2004, pp. 363—366
• Ingo F. Walther/Norbert Wolf. Masterpieces of Illumination. Taschen. 2005, pp 380-81
• Da Jacopo della Quercia a Donatello. Le arti a Siena nel primo Rinascimento, a cura di Max Seidel. Exh. cat. Federico Motta Editore, 2010, p. 622

Бележки

1. Palazzo Sansedoni. Priamo della Quercia // Посетен на 7 дек. 2022.
2. Giulietta Chelazzi Dini et al. Five Centuries of Sienese Painting. From Duccio to the Birth of Baroque. Thames and Hudson, London, 1998 с. 251 – 255
3. Ingo F. Walther/Norbert Wolf. Masterpieces of Illumination. Taschen. 2005, с. 380 – 81
4. Da Jacopo della Quercia a Donatello. Le arti a Siena nel primo Rinascimento, a cura di Max Seidel. Exh. cat. Federico Motta Editore, 2010, p. 622
5. Steffi Roettgen. Italian Frescoes of Early Renaissans 1400 – 1470. Abbeville Press Publishers. 1996, с. 186 – 203
6. Giulietta Chelazzi Dini et al. Five Centuries of Sienese Painting. From Duccio to the Birth of Baroque. Thames and Hudson, London, 1998, с. 251 – 255
7. F. Zeri with Elizabeth E. Gardner. Italian Paintings: A Catalogue of the Collection of The Metropolitan Museum of Art – Sienese and Central Italian Schools. N-Y, 1980 с. 70
8. Da Jacopo della Quercia a Donatello. Le arti a Siena nel primo Rinascimento, a cura di Max Seidel. Exh. cat. Federico Motta Editore, 2010, p. 622

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Приамо делла Кверча“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​