Прѐшов (на словашки: Prešov) е град в източна Словакия, административен център на Прешовски край и окръг Прешов. С приблизително 84 000 (2021) жители той е трети по население в страната след столицата Братислава и Кошице.
Историческите имена на Прешов са Еперис (Eperies) и Прешау (Preschau) на немски, Епериеш (Eperies) на унгарски, Фрагополис (Fragopolis) на латински, Прешов (Preszów) на полски, Периешис (Peryeshis) на цигански, Пряшів на русински и украински.
Преди Втората световна война Прешов е с еврейска общност от 4300 души и голям еврейски музей. Паметни плочи в Градския съвет и мемориал в оцелялата синагога отбелязват, че 6400 евреи са депортирани от града от правителството на Йозеф Тисо по време на Първата словашка република до концентрационните лагери на Нацистка Германия.
Прешов има население от 83 897 души към 31 декември 2021 г.[1] Съгласно преброяване от 2001 г. 93,7% от жителите са словаци, 1,4% – цигани, 1,2% – русини, 1,1% – украинци, 0,8% – чехи, и 0,2% – унгарци. По вероизповедание 66,8% са римокатолици, 8,9% – гръкокатолици, 4,8 – лутерани, а 13,6% не са религиозни.
Основни промишлени сектори в Прешов са машиностроенето, електротехническата и текстилната промишленост. В гарада се намира и единственият производител на готварска сол в Словакия.
В града са представени архитектурните стилове барок, рококо и готика. Главната улица в историческия център е обградена с църкви и други сгради, построени в тези стилове. В новите квартали обаче чрез масивните панелни жилищни блокове е очевидно влиянието на съветския модел за бързо, евтино и масово строителство от епохата на социализма.
В новия Театър „Йонаш Заборски“ се поставят множество концерти, опери, оперети и драматични пиеси.
Прешов е седалище на гръкокатолически митрополит.