Подино (на македонска литературна норма: Подино) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.
Селото е разположено в областта Пелагония, югозападно от град Прилеп и северно от Битоля. От запад на селото се издига планинският рид Древеник.
В XIX век Подино предсатавляват две малки селца в Битолска кааза на Османската империя – Подино Горно и Подино Долно с изцяло българско неселение.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Подино Горно има 85 жители, Подино Долно 115 жители, всички българи християни.[1]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Подино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 8 къщи,[2] а Долно Подино е смесено село българи, албанци и власи със 110 къщи.[3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Подино има 20 български къщи.[4]
В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Горно Подино има 40, а в Долно Подино – 56 българи екзархисти.[5]
Църквата в селото „Рождество Богодорично“ е изградена в 1916 година върху останки от църква от римско време.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 51 жители, от които 48 северномакедонци и 3 роми.[7]