PROFILBARU.COM

Пет могили
	Пет могили
	Пет могили Пет могили
Общи данни
Население	398 души (15 март 2024 г.); 8,92 души/km²
Землище	44,633 km²
Надм. височина	140 m
Пощ. код	8953
Тел. код	04564
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	56068
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община; – кмет	Нова Загора; Галя Захариева ; (ГЕРБ; 2023)
Кметство; – кмет	Пет могили; Гергана Георгиева; (ГЕРБ)

За другото българско село вижте Пет могили (Област Шумен).

Пет могѝли е село в Югоизточна България, община Нова Загора, област Сливен.

География

Село Пет могили се намира на около 47 km юг-югозападно от областния център град Сливен, около 21 km южно от общинския център град Нова Загора и около 10 km изток-североизточно от град Раднево. Разположено е в източната част на Старозагорското поле на Горнотракийската низина. Надморската височина в центъра му при сградата на кметството е около 146 m.

Климатът е преходно-континентален; почвите в землището на селото са преобладаващо наносни и силно излужени смолници.^[2]^[3]

През селото минава второкласният републикански път II-57, който води: на изток до село Новоселец и връзка в него с второкласния републикански път II-55; на запад през град Раднево към град Стара Загора. Общински път свързва Пет могили на север със село Млекарево.

Землището на село Пет могили граничи със землищата на: село Любенова махала на северозапад; село Млекарево на север; село Новоселец на изток; село Гледачево на юг; град Раднево на запад.

През селото протича малката Селска река, която води началото си източно от село Млекарево и е десен приток на река Овчарица.

В землището на Пет могили има 6 микроязовира^[4].^[5]

Населението на село Пет могили, наброявало 1845 души при преброяването към 1934 г. и 2013 към 1956 г., намалява до 1078 към 1992 г. и 444 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.^[6]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 603 лица, за 539 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 58 – към „ромска“ и за 4 – „не отговорили“, а за принадлежност към „турска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени конкретни данни.^[7]

История

Сведения за селото под името Дере има в османотурски документи от 1582 г. и 1671 г.^[3] Към 1885 г. селото е имало две части: на изток от реката – Беш тепе (Beş tepe – от турски език „Пет хълма“, „Пет могили“); на запад от реката – Дере кьой.

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. село Беш тепе остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.. преименувано е на Пет могили през 1906 г., а след 1892 г. към него е слята и махалата Дере кьой.^[8]

При османското владичество в Беш тепе са живеели само българи, а в Дере кьой – турци и татари. Дере кьой е било с автономен статут, тъй като е било подарено на чорбаджията Хаджи Хасан лично от султана на Османската империя.

Църква в селото – според спомените, събрани от свещеник Стоян Динев Златев – съществува от 1860 г., осветена от Великотърновския митрополит Климент. През 1893 – 1895 г. жителите на селото построяват нов храм, осветен от Старозагорския митрополит Методий Кусевич.^[9]

Училище в Беш тепе (Пет могили) съществува от 1880 г. За училищна сграда първоначално служи обществена постройка в църковния двор, която по-късно е опожарена. През 1911 г. е построена първата сграда за училище, което е наименувано Народно първоначално училище „Кирил и Методий“. От 1921 г. се открива първи прогимназиален клас, а през следващите години последователно се откриват втори и трети класове и се развива пълна прогимназия под името Народна смесена прогимназия „Христо Ботев“. Впоследствие училището е преименувано на Народно основно училище „Кирил и Методий“. През 1937 г. е построена нова училищна сграда. През 1961 г. училището въвежда полуинтернатно^[10] обучение. През 1995 г. поради голямото намаляване на броя на децата, от основно училището става начално, а през юни 2000 г. то е закрито.^[3]^[11]^[12]

Читалище в селото е основано през 1926 г. от група учители и по-будни младежи и е наречено „Светлина“, а от 1956 г. носи името „Никола Йонков Вапцаров“. Към 2023 г. при читалището има вокална група за автентичен фолклор.^[13]^[14]

Кредитна кооперация „Земеделец“ в село Пет могили е учредена на 25 декември 1919 г. по инициатива на Българска земеделска банка – клон Нова Загора. Дейността на кооперацията включва отпускане на краткосрочни заеми на достъпни лихви за снабдяване членовете на кооперацията със семена, дребен земеделски инвентар, работен и продуктивен добитък, направа на жилища за живеене и помещения за добитък и храни. Постепенно са привлечени за членове повече земеделски стопани, увеличава се дяловият капитал, разширява се дейността, като се открива потребителен магазин. След 9 септември 1944 г. значително се увеличава броят на членовете и на кооперацията се възлага изкупуването на селскостопански произведения. През 1949 г. тя се преименува на Всестранна кооперация „Земеделец“, по-късно през 1953 г. – на Потребителна кооперация „Земеделец“. През месец декември 1960 г. става уедряване на кооперациите и в нея се вливат кооперациите от селата Новоселец и Радецки.^[15]

Селото е електрифицирано през 1950 г.

Обществени институции

Село Пет могили към 2024 г. е център на кметство Пет могили.^[16]^[17]

В село Пет могили към 2024 г. има:

действащо читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1926 г.“;^[18]^[14]
православна църква „Света Петка“;^[19]
пощенска станция.^[20]

Природни и културни забележителности

В землището на село Пет могили се намират:

„Шилева могила“ – в местността „Вехтия юрт“, около 2 km северно от центъра на селото;
„Стойнова могила“ – в западния край на селото;
„Петте могили“ – некропол от 5 могили източно от селото;
„Голямата могила“ – източно от селото. Могилата е част от некропол, състоящ се от 4 могили;
„Бодакови могили“ – некропол от 3 могили, на 4,5 km северозападно от селото в местността „Кара гьол“; на 1,5 km от некропола, в местността „Кайлъка“ се намират останки на селище от римската епоха;
„Келевите могили“ – некропол от 4 могили, южно от римското селище;
„Гъркови могили“ – некропол от 6 могили, североизточно от римското селище.

Паметна плоча на родената в селото народна певица Динка Русева (1948 – 2018) е открита през 2023 г.^[14]

Личности

Вълчо Славов (1869 – 1939), български офицер и революционер от ВМОРО
Начо Иванов (1904 – 1944) – български партизанин
Йоаникий Сливенски (1939 – 2024) – Сливенски митрополит
Динка Русева (1948 – 2018) – народна певица

Други

В селото има празник на житното плодородие.

Литература

„15 години земеделска кооперация „Златен клас“
Никола Койчев – „История на Нова Загора и Новозагорско през вековете“, 1997 г.
Татяна Кънчева-Русева, Красимир Велков, Веселин Игнатов – „Проучвания на надгробни могили в Новозагорско“, 1996 г.
Татяна Кънчева-Русева – „Ямни погребения в могила №2 от могилен некропол в землището на с. Пет могили, Новозагорско“. „Марица-изток. Археологически проучвания“ том 2, 1994 г.
Татяна Кънчева-Русева, Красимир Велков, Веселин Игнатов – "Археологически проучвания на „Голямата могила“, с. Пет могили, община Нова Загора / Археологически открития и разкопки през 2006 г.
Панайот Хитов – „Как станах хайдутин“.