Езеро (село)

Езеро
Езеро 42.4642, 26.021565 Езеро
Общи данни
Население	483 души[1] (15 март 2024 г.) 29,8 души/km²
Землище	16,23 km²
Надм. височина	130 m
Пощ. код	8919
Тел. код	04523
МПС код	СН
ЕКАТТЕ	27111
Администрация
Държава	България
Област	Сливен
Община    – кмет	Нова Загора Галя Захариева (ГЕРБ; 2023)
Кметство    – кмет	Езеро Тончо Новаков (БСП)

Èзеро е село в югоизточната част на България, община Нова Загора, област Сливен.

Археологическата култура Езеро, съществувала в България през III хилядолетие пр.н.е., е кръстена на селото.

География

Село Езеро се намира на около 35 km югозападно от областния център град Сливен, около 3 km южно от общинския център град Нова Загора и около 20 km север-североизточно от град Раднево. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина, северозападно от Светиилийските възвишения, откъм левия (източния) бряг на река Блатница (до 1942 г. с име Азмака), върху равнинен терен. Надморската височина в центъра на селото е около 130 m. Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са преобладаващо наносни и наносни карбонатни^[2].^[3]

В западния край на селото минава третокласният републикански път III-554, който на север води до град Нова Загора, а на около 2,5 km на юг прави връзка с автомагистрала „Тракия“ и продължава през селата Дядово, Богданово и Любенова махала и градовете Раднево, Гълъбово и Симеоновград до връзки с автомагистрала „Марица“ и първокласния републикански път I-8.

Землището на село Езеро граничи със землищата на: град Нова Загора на север; село Полско Пъдарево на североизток и изток; село Радево на югоизток; село Дядово на юг; село Стоил войвода на запад.

В землището на Езеро югоизточно от селото има два микроязовира^[4] (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 27111.44.96 и 27111.48.108; по данни към 14 август 2023 г.).^[5]

Населението на село Езеро, наброявало 818 души при преброяването към 1934 г. и 828 към 1946 г., намалява до 378 (по служебен документ на НСИ от 2021-12-31) към 2021 г.^[6]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 424 лица, за 317 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 4 – към „турска“, за 3 – към „ромска“, за 4 – към „други“ и за 96 – „не отговорили“.^[7]

На югоизток от Езеро, в северозападната част на Светиилийските възвишения, има кариера за добив на доломит, намираща се в неговото и на село Дядово землища (поземлени имоти с кадастрални идентификатори 27111.35.380, 27111.106.382, 27111.106.381, 27111.106.384 и други в съседство или близост с посочените; по данни към 14 август 2023 г.).^[5]

История

Селото възниква по времето на Второто българско царство. Споменава се в османотурски данъчен регистър от 1472 г. под името Юрлемиш. След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – и тогава с име Юрлемиш – остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г.^[3] Село Юрлемиш е преименувано на Крумово през 1906 г. и на Езеро – през 1951 г.^[8]

Първото училище в селото е открито през 1876 г.^[3] Сведенията за историята на училището са оскъдни. В Държавния архив – Сливен се съхранява главната книга на училището от периода 1891 – 1896 г., както и годишни отчети, доклади, сведения и други от различни периоди на съществуването му. Под името Начално училище „Христо Смирненски“ то вероятно е закрито през 1970 г., докогато датират последните му архивни документи.^[9]

Читалище „Просвета“ е основано през 1923 г.^[3]

Кредитна кооперация „Плуг“ в село Крумово (Езеро) е основана през август 1928 г. Целта и задачите на кооперацията са да кредитира членовете си за стопанските им нужди, да развие и засили спестовността между тях, да организира за сметка на членовете и за своя сметка доставка на стоки и стопански потреби и продажба на стоки на населението. От 1948 до 1952 г. наименованието е Всестранна кооперация и при ликвидирането ѝ през 1953 г. – Потребителна кооперация. През периода 1948 – 1950 г. в кооперацията е открито банково представителство. По нареждане на Районния кооперативен съюз – Нова Загора е извършено уедряване от май 1953 г. и кооперацията е включена към Градската потребителна кооперация „Наркооп“ – Нова Загора, а от 30 декември 1959 г., съгласно извършената административна реорганизация в страната, кооперацията преминава към Потребителната кооперация в село Стоил войвода.^[10]

Създаденият от 1949 г. трудово земеделско производителен отдел към Всестранната кооперация в Крумово (Езеро) се отделя като самостоятелна единица и приема наименованието Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Трудолюбие“. В началото на 1959 г. става обединяването на трите стопанства от селата Стоил войвода, Дядово и Езеро в едно Обединено ТКЗС (ОТКЗС) „Петко Енев“ със седалище в село Стоил войвода.^[11] След редица организационни промени в следващите години, през 1995 г. по разпоредби в ЗСПЗЗ^[12] дейността на ликвидационните съвети е прекратена и – в качеството на ТКЗС „Трудолюбие“ в ликвидация, стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.

Обществени институции

Село Езеро към 2023 г. е център на кметство Езеро.^[13][14]

В село Езеро към 2023 г. има:

• действащо читалище „Просвета – 1923 г.“;^[15][16]
• православна църква „Света Богородица“;^[17]
• пощенска станция.^[18]

Икономика

В селото е разположена птицеферма на групата „Градус“.

Културни и природни забележителности

Селищната могила при село Езеро (Дипсизка могила) е разположена на север-североизток от селото, на около 1,2 – 1,3 km от центъра му и на около 2,5 km юг-югоизточно от центъра на град Нова Загора. Разкопана и проучена е през 1952 – 1958 г. и 1961 – 1971 г. Дебелината на културния ѝ пласт е около 11 m; диаметрите в основата ѝ са 200 m и 145 m. Обитавана е през неолита, халколита и бронзовата епоха. Открити са и останки от късноримска крепост и средновековно българско селище от XII – XIV век. Последователно наслоени са 13 селища от бронзовата епоха в културен пласт с дебелина около 4 m. Разкрити са основи на жилища, оръдия на труда от камък, кремък, кост, рог на елен, мед и бронз и огромно количество керамика. Находките се съхраняват в Националния археологически институт с музей в София и в Историческия музей в Нова Загора.^[19]

Редовни събития

• Ежегоден селски събор на 28 август, който протича с изпълнение на песни от пенсионерски клуб „Вечна младост село Езеро“, както и пенсионерските клубове от други села, и на рецитали по случай празника, след което се дава възможност на млади и не толкова млади жители и гости на селото да покажат възможностите си да играят хоро на площада пред читалището.
• Обичай, свързан със зарязването на лозята – „Трифон Зарезан“, който се извършва на 14 февруари всяка година в района на лозовия масив на селото.
• Хвърлянето на бутурници^[20][21], наречени за здраве запалени от голям огън, събитие, състоящо се на Сирни Заговезни, събиращо млади и стари.

Външни препратки

• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-053
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-053-3. Актуалност 1980 г. Издание 1985 г.
• Горнотракийска низина. Географска карта
• Източна Румелия. Карта
• ТЕРА ГРУП. Дейности > Кариери, Дядово
• Будала турист. Селищна могила „Дипсизка могила“ – Езеро

Бележки

1. www.grao.bg
2. ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Наносни почви (алувиални, алувиално-ливадни) (Fluvisols). // Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 2023-08-13.
3. Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 1933, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
4. Речник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди.
5. Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота).
6. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Езеро, общ. Нова Загора, обл. Сливен
7. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Езеро, община Нова Загора, област Сливен
8. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ЕЗЕРО (Юрлемиш, Крумово) ..., Сл (Справка към 14 август 2023.)
9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 836 „Начално училище „Христо Смирненски“ – с. Езеро, Сливенско (1944 – 1970)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. Характеристика на документите. Списък с описи.
10. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 280 Потребителна кооперация „Плуг“ – с. Езеро, Сливенско (1928 – 1953)“; История на фондообразувателя.
11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 320 Трудово кооперативно земеделско стопанство „Трудолюбие“ – с. Езеро, Сливенско (1949 – 1958; 1987 – 1995)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
12. § 28, ал. 1 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (обн. – ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 59 от 1995 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 124 от 1997 г.)
13. Справка за събитията за кметство Езеро, общ. Нова Загора
14. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Езеро
15. Детайлна информация за читалище „Просвета – 1923 г.“, село Езеро, община Нова Загора, област Сливен
16. Информационна карта за 2022 г., читалище „Просвета – 1923 г.“, село Езеро, община Нова Загора, област Сливен
17. Българска православна църква, Структура, Епархии, Старозагорска епархия, Храмове, Новозагорска духовна околия, храм „Св. Богородица“ – с. Езеро
18. Български пощи, Пощенски станции, област Сливен, 8919 Езеро // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2023-08-14.
19. Енциклопедия "България", том 6, стр. 132, Издателство на БАН, София, 1988 г.
20. Речник на стари и диалектни думи с предполагаем български произход Бутурница – 1. запалена стрела, която се хвърля на сирни заговезни, 2. вид дървено хвърчило.
21. NovaZagora.com „Идва празника на бутурниците“.