Генерален викарий на крал Манфред за Анкона и Сполетското херцогство, и след това за Романя, той всъщност е поет както на окситански език (най-вече в провансалския му вариант), така и на сицилиански народен език. Композиции, приписвани на него, са запазени в някои провансалски ръкописи. Две песни, съдържащи се в кодовете в оригиналната италианска лирика, позволяват той да бъде причислен към поетите от Сицилианската школа, по-точно към лиричните поети, гравитирали около двора на Манфред.
Биография
Поезията Felon cor ai et enic на "Enperceval doria" е написана в курсив в долната среда на страницата от ръкопис
Най-вероятно Персивал е част от богатото генуезко семейство Дория, въпреки че има хора, които твърдят, че фамилното му име първоначално е Д'Ория, тоест от Отранто.
Междувременно отношенията между сина на Фридрих II и папа Урбан IV се влошават. По този начин Персевал трябва да опустоши Сполето през 1259 г. През 1264 г., тръгвайки с малка армия от мюсюлмани от Лучера и германци, той се втурва на помощ на своя крал срещу милициите на папата, който подготвя слизането в Италия на Шарл I Анжуйски. В този случай, докато пресича река Нера близо до Ароне, той и конят му се удавят.
Творчество
Още преди да влезе в контакт с крал Манфред, Персевал Дория пише канцони на провансалски език. Що се отнася до сицилианските текстове, остават само Amore m'ave priso и Come lo giorno Quando è al giorno, предадени от ръкописа Vaticano Latino 3793.
Източници
Dòria, Percivalle, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
Mario Pelaez, DORIA, Percivalle, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1932
Joachim Göbbels, DORIA, Percivalle, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 41, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1992
Ernst Kantorowicz, Federico II Imperatore, in Elefanti Storia, Garzanti, 2017 [1927], с. 299
