Перегрини (на латински: peregrinus – чужденец) е клас правен статут (гражданство) на жители на Древен Рим.
Статут на перегрини отначало имат всички свободни, но без римско гражданство, жители на империята, предимно в завладените от Рим територии. Отначало това са жителите на съюзническите на Рим страни, а по-късно и на завладените от Рим градове на Средиземноморието, т.е. латините преди Съюзническата война (91 – 88 пр.н.е.) и провинциалите. След Латинската война от 340 – 338 г. пр.н.е. на някои от Перегрините се дава Латинско гражданство. След Едикта на Каракала от 212 г. (с който на всички свободни жители на провинциите се дава Римско гражданство) броя на Перегрините рязко намалява. При Юстиниан I със статут на Перегрини са само жителите на най-далечните части на Римската империя.
Перегрините са били лишени от правото на съдебен процес според ius civile, но са имали правото да влизат в юридически взаимоотношения с римските граждани, т.е. имали са базовите права на ius gentium. По този начин перегрините имали юридически статут, какъвто нямали чужденците (варварите). Освен това, в частно-правните отношения помежду си те продължавали да се ползват от националното си право. Когато се съдели помежду си, съдът се е ръководел от справедливост и здрав разум (на латински: Ex aequo et bono)[1]
Съдилищата, разглеждащи спорове между Римски граждани и Перегрини, са следвали разпоредбите на римското право[2][3].
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.