Селото е равнинно, разположено в областта Пелагония, югозападно от град Прилеп, то е най-южното село в община Кривогащани. Най-близкото село е Обършани отстоящо на север от Пашино Рувци. Селското землище е добро с отлични условия за развитие на растениевъдство, селото разполага и с ЖП гара на линията свързваща Пелагония и областта Демир Хисар.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пашино (Абди паша) е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[3] Същевременно Пашино (Руфци) е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 23 къщи.[4]
Гробищната църква „Свети Атанасий“ е изградена в 1988 година и обновена в 1998 година.[7] В нейния двор има няколко антични мраморни паметници - фрагментирана надгробна стела с гръцки и латински надпис, която в средата има изображение на конник и пред него дърво, женска статуя от бял мрамор без глава, висока 1,35 m и капител, украсен с волути и акант.[8] В 1993 година е изграден манастирът „Свети Георги“.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 627 жители, всички македонци.[10]
Личности
Родени в Пашино Рувци
Георе Кочов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
Илия Ристев – Ягурина, български революционер от ВМОРО, четник при Пито Гули през 1903 година в Крушево[11][12]
Йосиф Шлакески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
Мирче Марковски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
Николе Геровски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
Петко Кочов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
Тале Кадински, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
Тале Кръстев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
Тале Цифкар, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
Христо Шутески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
Атанас Н. Петков, кметски наместник в период от 1941-1944.[13]
Бележки
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
