Патина се нарича окислителното покритие, което се образува върху медни и бронзови изделия. Естествения процес е бавен (5 – 25 г. за зелена патина върху мед) и зависи от средата. В природата основни катализатори са климатът, химическия състав на въздуха и валежите.
Цветът на патината може да варира от светлозелен до тъмнокафяв. Изключително рядка и красива е патината върху златни монети, известна като тип „Боскореале“, която е с виолетов оттенък и променящ се цвят.[1]
Самата патина играе ролята на защитник на метала от корозия. Наличието на патина в нумизматиката и антиквариата се цени като признак на старост и автентичност.
Думата патина произлиза от италиански език и означава естествено застаряване на метал (главно мед и медни сплави), камък (например мрамор) и изделия от дърво.
Патината бива:
Според метала патината придобива различни цветове. Например среброто и оловото потъмняват и може да формират черна патина, докато медта и бронза – зелена.
За изкуствено формиране на патина[2] основно се ползват два метода – химически (с окиси и химични състави), и декоративен (с помощта на бои).
Методи за изкуствено формиране на патина: