Обувката е част от облеклото на човек, която се носи на крака, като за разлика от чорапа, обувката е направена от по-здрав материал, позволяващ самостоятелното ѝ носене. Обувките са много и разнообразни според сезона, случая, традициите – джапанки, мокасини, ботуши, маратонки, сандали и други. Основните материали, от които се изработват, са каучук, кожа, дървесина, пластмаса и плат. В Европа римските калиги и калци са белега на цивилизованост, докато населението употребява цървули.
Най-старите известни обувки датират от около 8000 до 7000 г. пр.н.е. и са открити в Орегон, САЩ през 1938 г. Тъй като материалите, от които са изработвани обувките, са твърде нетрайни, за археолозите е трудно да определят кога е започнала употребата им.
Биоантропологът Ерик Тринкас счита, че носенето на обувки е започнало преди между 40 и 26 хил. години. Като доказателство привежда изследвания, показващи намаляване в дебелината на костите на пръстите на краката (без палеца) през този период спрямо предходните, което според него е станало заради ходенето с обути крака.[1]
Когато човечеството е започнало миграцията си на север от Африка, е започнала и промяната към по-сурови външни условия. Това обуславило изработката на обувки и дрехи. В течение на времето изработката на обувки е станало нещо нормално в бита на хората. Различните цивилизации и народи са изработвали различни обувки с различни украси, по-които се разграничавали. Първите обувки са от животински материали, като при някои цивилизации са използвани и растителни материали.
За подметката и тока се ползват:
Вътрешната и външна част присъстват понякога самостоятелно, като най-често използваните материали за направата им са:
Най-често използваната кожа е телешката, но се ползва и овча, козя, свинска и др. Едни от най-скъпите обувки се правят от крокодилска кожа. Суровата животинска кожа има слоеста структура. Слоевете отвън навътре са: външен (епидермис), вътрешен (дермис) и вътрешна подкожна съединителна тъкан. Основната част от кожата е дермисът (85 – 95 %). Кожата е покрита с козината (или вълната) на животното. Според обработката и начина на използване на кожата се различават три основни типа естествена кожа:[3]
Една от тенденциите на 21 век – опазването на околната среда, вдъхновява разработването на технологии, позволяващи да се влагат частично или напълно рециклируеми, както и безбредни материали в производството на обувки. Пример е компанията Адидас, която през 2015 г. започва производството на обувки от биоразградими материали. Следващата стъпка е започналото през 2019 г. производство на маратонките Futurecraft Loop, предвидено да стене масово през 2021 г. Обувките са направени изцяло от термопластичен полиуретан, който чрез термична обработка може да бъде превърнат във влакно или в монолитна подметка. Името Loop идва от наименованието на английски на структура или процес, чийто край е свързан с началото. С цел по-доброто оползотворяване на материалите самите центрове, предлагащи тази обувка, ще я приемат обратно за рециклиране.[4]
Съвременните обувки драстично са развили своето предназначение, като отразяват характера на човека, както и повода, поради който ги носи. Освен като необходимост обувките са показателни за стил и имидж. С промяната на ежедневието на хората, се променят и обувките. Множество дизайнери разработват свои модели, някои от които са единични бройки.
Някои съвременни производители на обувки проектират обувки, имитиращи ходенето бос, чрез поддържане на оптимална гъвкавост на подметката, като същевременно осигуряват и известна степен на защита, например обувката с пет пръста Vibram FiveFingers. Целта на тези минималистични обувки е да позволи на стъпалата да усещат къде стъпват и да не атрофират мускулите на ходилата, което се случва при продължително носене на удобни обувки.
За повишаване на здравината се използват много модерни технологии (като 3D печат) и материали (кевлар, карбонови нишки и др.). Като нови и леко фантастични обувки са тези с MP3 плейър, LED осветление и дори гъвкави дисплеи. Някои високо технологични обувки:[5]
Има няколко тясно свързани с обувките аксесоари:
Производителите предоставят към всички продавани обувки инструкция за поддръжка, почистване и съхранение. Неспазването на тази инструкция, както и използването на обувките не по предназначение, уврежда обувките. Основните принципи са следните:
Размерът на обувката зависи най-общо от дължината на обувката, считано от най-задната точка на стъпалото до най-предната. В световен мащаб се използват различни системи за размери на обувките, като единственото общо е, че е число, нарастващо с размера на обувката. По принцип ширината на обувката се увеличава пропорционално с дължината ѝ, но някои системи отчитат и ширината с една или повече букви (по-рядко с число). В много системи размера на обувката зависи от типа ѝ (мъжки, дамски, детски, спортни или работни обувки). Поради голямото разнообразие на производители и системи за размери е важно обувките да се изпробват преди покупката.
Мондопойнт е международната система за размер на обувки, разработена първоначално от производителите на ски обувки като универсална система за оразмеряване (от италиански mondo – свят). Мондопойнт се изчислява чрез просто измерване дължината на крака в милиметри, от петата до големия пръст.[6]
В България действащи са 2 държавни стандарта за размера на обувките: