PROFILBARU.COM

	Обикновен хмел
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Розоцветни (Rosales)
семейство:	Конопови (Cannabaceae)
род:	Хмел (Humulus)
вид:	Обикновен хмел (H. lupulus)
	Научно наименование
	Humulus lupulus Linnaeus, 1753
	Обикновен хмел в Общомедия
	[ редактиране ]

Обикновен хмел, или увивен хмел (на латински: Húmulus lúpulus) е вид тревисто многогодишно растение от род Хмел, семейство Конопови.

Разпространение и екология

Растението е широко разпространено в умерения пояс на Евразия и Северна Америка; среща се също така в северните части на Африка (Мароко). Родината на обикновения хмел е неизвестна.

В България е разпространен повсеместно – расте из храсталаците, покрай реките, горите и влажните места из цялата страна – до 1000 м надморска височина. Отглежда се като културно растение в районите на Велинград, Самоков, Ихтиман и Трън.

Ботаническо описание

Хмелът е многогодишно, увивно, двудомно растение с много дълго пълзящо коренище. Стъблото му дълго до 6 метра, тънко, кухо и грапаво, покрито с къси шипчета, с които растението се прикрепя към околните дървета и предмети.

Листата му са срещуположни, едри, назъбени, с диаметър 5 мм, с 5 тичинки, събрани в метличести съцветия. Женските съцветия са събрани в жълтозелени класовидни съцветия, наподобяващи шишарки. По вътрешната повърхност на прицветните люспи се намират дребни етеричномаслени жлези. При узряване шишарката е дълга до 5 см.

Плодът е сивкаво яйцевидно орехче. Растението цъфти през май-октомври.

Употреба

Цветовете на хмела (т.н. шишарки) се използват за производство на бира и за билкова терапия.

Днес в почти всички бири се влага известно количество хмел, което е и основното стопанско приложение на това растение.^[1] Хмелът притежава няколко важни за бирата свойства. Той придава на напитката горчивина, която балансира сладостта на малца, както и цветни, цитрусови и билкови аромати и вкусове. Хмелът има и антибиотичен ефект, който благоприятства развитието на пивните дрожди за сметка на останалите микроорганизми. При готовата бира той удължава времето, през което се задържа пяната,^[2] а с киселинността си действа като консервант.^[3]

Народната медицина препоръчва съцветията на хмела самостоятелно или в комбинация с други билки, при невроза, климактерични оплаквания, гастрити, болезнено уриниране, болезнена менструация, цистити, пясък и камъни в жлъчния мехур, жълтеница, възпаление на простатната жлеза. Билката се прилага външно при отоци и язви.^[4]

Възглавничка, напълнена с пресни съцветия от хмел, е добро средство при безсъние.^[4]

Подвидове

В рамките на вида се разграничават няколко подвида:

Humulus lupulus var. cordifolius (Miq.) Maxim.
Humulus lupulus var. lupuloides E.Small
Humulus lupulus var. lupulus
Humulus lupulus var. neomexicanus A.Nels. & Cockerell
Humulus lupulus var. pubescens E.Small

Бележки

↑ Burgess, A. H. Hops: Botany, Cultivation and Utilization. Leonard Hill, 1964. ISBN 0-471-12350-1. (на английски)
↑ Head Retention // BrewWiki. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
↑ Blanco, Carlos A et al. A better control of beer properties by predicting acidity of hop iso-α-acids // inist.fr, 2011. Посетен на 3 ноември 2014. (на английски)
↑ ^а ^б Aleksander Ożarowski, Antonina Rumińska, Krystyna Suchorska, Zenon Węglarz. „Leksykon roślin leczniczych“. Warszawa, Państwowe Wydawnictwo Rolnicze i Leśne, 1990. ISBN 83-09-01261-6. с. 104 – 105.