PROFILBARU.COM

„Ниобе“
SMS Niobe
	„Ниобе“ SMS Niobe
	Бронепалубният крайцер „Ниобе“
Флаг	Германия; Югославия; Италия; Германия
Клас и тип	Бронепалубен крайцер от типа „Газеле“
Производител	AG Weser в Бремен, Германия
Служба
Заложен	30 август 1898 г.
Спуснат на вода	18 юли 1899 г.
Влиза в строй	25 юни 1900 г.
Изведен от; експлоатация	утилизиран през 1952 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	2643 t (нормална);; 2963 t (пълна)
Дължина	105,0 m
Дължина по водолинията	; 104,4 m
Ширина	12,2 m
Газене	5,4 m
Броня	на палубата: 25 mm (по скосовете до 50 mm);; щитове оръдия: 50 mm;; на бойната рубка: 80 mm
Задвижване	2 трицилиндрови парни машини с тройно разширение;; 8 водотръбни котли Thornycroft
Мощност	8000 к.с. (5,9 МВт)
Движител	2 гребни винта
Скорост	21,5 възела; (39,8 km/h)
Далечина на; плаване	3570 морски мили на ход 10 възела;; Запас гориво: 500 t въглища
Екипаж	257 души
Кръстен в чест на:	Ниоба
Въоръжение
Артилерия	10×1 105-mm; 10×1×37-mm
Торпедно; въоръжение	2×1 450-mm ТА
	„Ниобе“ в Общомедия

Ниобе (на немски: SMS Niobe^{[~ 1]}) е германски бронепалубен крайцер от времето на Първата световна война, кораб от серията крайцери тип „Газеле“. В югославския флот носи името „Далмация“ (Dalmacija), в италианския – „Катаро“ (Cattaro).

История на създаването

В рамките на корабостроителната програма от 1895 – 1896 г. крайцерът е заложен на 30 август 1898 на стапелите на „Везер“ в Бремен. Това е вторият кораб от серията на типа „Газеле“ – първите леки крайцери на германския кайзеров флот. Спуснат на вода на 18 юли 1899 г., зачислен в състава на флота на 25 юни 1900 г., но след изпитанията заради технически проблеми е изведен в резерва. След отстраняването на недостатъците е върнат в редовете на Кайзерлихе Марине на 11 април 1901 г.

История на службата

1901 – 1939

„Ниобе“, като съпровождащ кораб на яхтата на кайзера „Хоенцолерн“, участва в походи, изпълнявайки представителни функции. Влиза в състава на разузнавателните сили на флота, а след това е зачислен към 1-ва флотилия миноносци, базирана във Вилхелмсхафен. В Циндао „продължава дипломатическата служба“, правейки походи в Далечния изток и в Тихия океан. При завръщането си вкъщи на 31 март 1909 г. е изключен от състава на флота и преведен в резерв.

По различно време негови командири са Райнхард Шеер, бъдещ командващ на Флота на откритото море, граф Феликс фон Люкнер, впоследствие командир на знаменития ветроходен рейдер „Зееадлер“^[3].

С началото на Първата световна война „Ниобе“ е мобилизиран и служи като кораб на бреговата отбрана. В 1915 г. е предаден на Морската инспекция, а през 1916 г. остарелият крайцер е разоръжен. До края на войната е плаваща казарма във Вилхелмсхафен, известно време на него е базиран щабът на адмирал Франц фон Хипер.

Като един от най-старите бойни кораби, след края на войната, според условията на Версайския мирен договор, е оставен в германския флот (в резерв без въоръжение). По искане на съюзниците Германия има право да започне замяната на старите кораби с нови след като те навършат 20 години служба. За замяна на „Ниобе“, през 1921 г., започва строителството на първия следвоенен кораб на Райхсмарине – лекия крайцер „Емден“.

На 24 юни 1925 г. „Ниобе“ е изключен от състава на флота и продаден на Югославското кралство. След ремонт в корабостроителницата на „Дойче Верфт“ в Кил е предаден без оръжия на новите собственици. На 3 септември 1926 година пристига в Адриатика и попълва редиците на Югославския кралски флот като учебен кораб под ново име – „Далмация“. Две години след това на него е поставено въоръжение: чешки оръдия калибър 83,5 mm, 47-mm зенитни оръдия и картечници.

Втора световна война

По време на окупацията на Югославия от немските войски, през пролетта на 1941 г., корабът участва в бойни действия, отразявайки атаките на авиацията. Пленен от немците, той е предаден на Италия. В италианския флот крайцерът получава името „Катаро“, като канонерска лодка. В хода на следваща модернизация е сменено зенитното въоръжение. Използван е като учебен кораб, а също и при съпровождане на конвои и в операция срещу партизаните.

При излизането на Италия от войната през 1943 г. отново е пленен от немците и със смесен германско-хърватски екипаж продължава службата си вече в Кригсмарине^[4]. Като ескортен кораб съпровожда конвои в Адриатика, след това участва в операция „Хербстгевитер“ – бойни действия против югославските партизани на островите под техен контрол.

На 17 декември по време на десант на остров Корчула той тръгва от Пула. На 19 декември 1943 г. в условия на лоша видимост крайцерът засяда на плитчина северозападно от Задар до остров Силба (44°21′ с. ш. 14°42′ и. д. / 44.35° с. ш. 14.7° и. д.44.35, 14.7). Опитите да се свали бързо са неуспешни и на 22 декември, при атака на британските торпедни катери МТВ-298 и МТВ-276, корабът е торпилиран, при което загиват 17 души от екипажа. Полуразрушеният кораб е пленен от партизаните.

Останките на крайцера 1947 – 1952 г. са разкомплектовани за скрап от югославската фирма „Бродоспас“.

Вижте също

Ниобе (крайцер ПВО)

Коментари

↑ Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).

Източници

↑ Gröner_1_1982 127, с. 2.
↑ Според други данни – 14×1 37-mm оръдия (С. Б. Трубицын. Лёгкие крейсера типа „Нюрнберг“ (1928 – 1945 гг.).).
↑ Според легендата, фон Люкнер, който бяга от дома си като юноша и скитащ по целия свят, по време на пребиваването на „Ниобе“ в едно от пристанищата на Австралия се опитва да получи помощ от своите сънародници, но позорно е изгонен от кораба. Впоследствие, вече като офицер от кайзеровия флот, той разказва за този случай на Вилхелм II и той, възхитен от неговата история, го назначава за командир на крайцера, който впрочем вече е преведен в резерв (И. Бунич. Корсары кайзера.)
↑ Не е известно под какво име крайцерът служи до края на своята бурна биография. Според едни данни той носи предишното си име, „Ниобе“ (макар в германския флот по това време да има кораб с това име), според други получава ново име, „Зниам“ (С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии (1914 – 1918 гг.).).

Литература

С. Б. Трубицын. Легкие крейсера Германии (1914 – 1918 гг.).
С. Б. Трубицын. Лёгкие крейсера типа „Нюрнберг“ (1928 – 1945 гг.). Р. Р. Муниров, 2006, 64 с. ISBN 5-98830-010-3.
Э. Редер. Гросс-адмирал. Воспоминания командующего ВМФ Третьего рейха. 1935 – 1943. М., Центрполиграф, 2004, 489 с. ISBN 5-9524-1014-6.

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата SMS Niobe (1899) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.