Крайцерите от типа „Карлсруе“ са 139 m в дълги по водолинията и 142,2 m в като цяло. Ширината им е 13,7 m, а газенето 5,79 m. Водоизместимостта им се равнява на 4900 t, а при пълно натоварване – 6191 t. За производството на пара се използват 14 военноморски котела (12 въглищни, 2 нефтени)[1]. Парните турбини работят на 2 вала и имат проектна мощност от 26 000 к.с. Пълната им скорост е 27,8 възела (51,5 km/h). Но при „Карлсруе“ турбините достигат мощност 37 885 к.с. (28 251 кW), а максималната му скорост е 28,5 възела (52,8 km/h), а в същото време при „Росток“ максималната мощност е 43 628 к.с. (32 533 кW), а максималната скорост – 29,3 възела (54,3 km/h)[1].
Дългият, макар и доста тесен броневи пояс с 60 mm никелова броня, в носовата си част той има дебелина 18 mm, в кърмовата липсва, хоризонталният участък от броневата палуба има дебела 20 mm никелова броня, скосовете са 40 mm[4]. Малко след началото на главния пояс минава 40 mm носов траверс. Кърмовата част се защитава от 40 mm палуба и 60 mm скосове. Бойната рубка има дебелина на стените от 100 mm круповска броня, а стоманения 20 mm покрив е от никелова броня. Оръдията на главния калибър са прикрити от щитове с дебелина 50 mm. Далекомерът е прикрит от 30 mm броня.
История на службата
„Карлсруе“ е заложен през 1911 г., спуснат на вода на 11 ноември 1912 г., влиза в строй на 15 януари 1914 г.
След влизането си в действие „Карлсруе“ е изпратен в Карибско море, където той следва да замени крайцера „Дрезден“. Той пристига в определения му район през юли 1914 г., няколко дни преди внезапното начало на Първата световна война. След началото на войната, крайцера предава част от въоръжението си на пътническия лайнер „Кронпринц Вилхелм“, така, последния може да действа в качеството на рейдер, но по времето в което съдовете си предават оборудването, британски крайцери определят местонахождението им и започват да преследват „Карлсруе“. По-високата му скорост позволява да им избяга, след което той действа около североизточното крайбрежие на Бразилия. Загива на 4 ноември 1914 г. от мощен взрив на борда, жертви на който стават 133 члена на екипажа. Причините за взрива не са установени точно и до днес.
„Росток“ е заложен през 1911 г., спуснат на 11 декември 1912 г., влиза в строй на 5 февруари 1914 г. „Росток“ служи във Флота на откритото море как лидер на миноносни флотилии. Служи и като разузнавач за линейните крайцери на контраадмиралФранц фон Хипер в операциите против британското крайбрежие и по време на сражението при Догер банк. По време на сражението британските линейни крайцери и потопяват броненосният крайцер „Блюхер“. През април 1916 г., той отново се заема с разузнаване за линейните крайцери по време на бомбардировките над Ярмут и Лоустофт, по време на които „Росток“ и пет други крайцера имат кратък боен сблъсък с британските сили.
Коментари
↑Всички данни са към момента на влизането в строй.
↑Според немската класификация те се обозначават като малки крайцери (на немски: Kleiner Kreuzer).
↑Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
↑Съгласно номенклатурата на артилерията на флота на Германската империя „SK“ (Schnelladekanone) означава „скорострелно оръдие“, а L/45 означава сравнителната дължина на оръдието в калибри. В дадения случай L/45 означава, че дължината на оръдието съставлява 45 негови калибра (105 × 45).
Вильсон Х. Линкоры в бою. 1914 – 1918. – М., ЭКСМО, 2002.
Больных А. На океанских просторах. – М.: АСТ, 2000.
Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921. Conway Maritime Press Ltd, 1985, 439 с. ISBN 0851772455.
Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.
Erwin Strohbusch. Leichter Kreuzer aus den Jahren 1908 bis 1918: II. Die Flottenkreuzer. Marine Rundschau International, 1981. с. 93 – 98.
.svg){kind=small}
