Николич

Тази статия е за селото в Северна Македония. За други значения вижте Николич (пояснение).

---

Николич Николиќ
— село —
Николич 41.2628, 22.7464
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Дойран
Географска област	Гьолбаш
Надм. височина	195 m
Население	541 души (2002)
Пощенски код	1485
Николич в Общомедия

Николич (на македонска литературна норма: Николиќ) е село в община Дойран на Северна Македония.

География

Селото е разположено на северния бряг на Дойранското езеро, в местността Гьолбаш.

История

Край селото са открити две трикорабни базилики с нартекс и екзонартекс от V–VI век. Декоративната пластика в градежа е от мрамор.^[1]

През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Николич е посочено като село с 21 домакинства, като жителите му са 74 българи.^[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 160 жители, всички българи християни.^[3]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 200 българи екзархисти. Там функционира българско училище.^[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 541 жители.^[5]

Националност	Всичко
северномакедонци	518
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	22
бошняци	0
други	1

Личности

Родени в Николич

• Христо Захов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.^[6]

Починали в Николич

• Петко Христов Лилов, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война^[7]

Бележки

1. Македонски ранохристијански базилики
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192-193.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 164.
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 99.
7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 18; а.е. 330, л. 59