Николай Державин

Николай Державин Николай Севастьянович Державин
съветски филолог
Роден	3 декември 1877 г. ^(стар стил) Преслав (село), Руска империя
Починал	26 февруари 1953 г. (75 г.) Ленинград, СССР
Погребан	Литераторские мостки, Санкт Петербург, Русия
Партия	КПСС
Работил в	Санктпетербургски държавен университет
Награди	Орден „Ленин“
Подпис

Державинъ, Н. С. Болгаро-сербскія взаимоотношенія и Македонскій вопросъ. Петроградъ, 1914. (на руски)

Николай Севастиянович Державин (на руски: Никола́й Севастья́нович Держа́вин) е съветски филолог и историк, славист и българист, академик.^[1]

Биография

Роден е на 15 декември 1877 година в село Преслав, Таврическа губерния, което е населено главно с таврически българи. През 1900 година завършва Нежинския университет. След установяването на комунистическия режим прави бърза кариера в Ленинградския държавен университет, като през 1922 – 1925 година е негов ректор. Известен е като привърженик на ненаучната лингвистична теория на Николай Мар.

Неколкократно е командирован в България (1903, 1909-1910, 1944 г.). Издава 4-томна история на България. Чете лекции в Софийския университет, като през 1944 г. е удостоен със званието доктор „honoris causa“.^[2] През 1946 г. е избран за член на БАН.

Николай Державин умира на 26 февруари 1953 година в Ленинград.

Памет

На професор Николай Державин е наречена улица в квартал „Княжево“ в София (Карта), както и улица във Варна.

Библиография

Значителна част от неговите работи е посветена на българския народ и култура:

• Заметка о болгарском говоре с. Терновки Мелитопольского у. Таврической губ. / Н. В.[sic] Державин. — СПб.: тип. Имп. Акад. наук, 1905. — [2], 11 с.
• Болгарские колонии на юге России. — [Санкт-Петербург]: тип. В. Д. Смирнова, 1906.
• Болгарские говоры Херсонской губернии. — СПб.: тип. Имп. Акад. наук, 1906. — [2], 16 с.
• Болгарские колонии Новороссийского края: Херсон. и Тавр. губ. — Симферополь: Тавр. губ. тип., 1908.
• Les rapports bulgaro-serbes et la question macedonienne / N. S. Derjavine. — Lausanne: Librairie centrale des nationalites, 1918. — 163 с.
• История болгарской литературы. — Москва; Ленинград: Акад. наук СССР, 1935
• Племенные и культурные связи болгарского и русского народов / Акад. Н. С. Державин. — Москва; Ленинград: Изд-во Акад. наук СССР, 1944 (М.). — 88 с.
• История Болгарии. — Москва; Ленинград: Акад. наук, 1945—1948. — 4 т.
• Лекции по българска история: (Четени през зимата на 1943—1944 г. в Москва) / акад. Н. С. Державин. — София: Бълг. работническа партия, 1946. — 340 с.
• Славяните в древността; Културно-исторически очерк — София: БАН 1948 — 245 с.
• Христо Ботев, поэт-революционер. 1847—1876 / акад. Н. С. Державин. — Москва; Ленинград: 1-я тип. Изд-ва Акад. наук СССР, 1948 (Ленинград). — 103 с. — (Научно-популярная серия / Акад. наук СССР).
• Иван Вазов. [1850—1921]: Жизнь и творчество / акад. Н. С. Державин ; Акад. наук СССР. — Москва; Ленинград: 1-я тип. Изд-ва Акад. наук СССР, 1948 (Ленинград). — 352 с., 1 л. портр.

Източници

• Державин Николай Севастьянович // Большая советская энциклопедия: [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М.: Советская энциклопедия, 1969—1978

Бележки

1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 581.
2. Доктор хонорис кауза по славянска филология, Ленинград, Русия, прот. № 6 от 15 ноември 1944 г.