„Княжево“ е квартал на българската столица София. Намира се в югозападната част на града, между булевардите „Цар Борис III“, „Никола Петков“ и квартал „Горна баня“. През него преминава бул. „Цар Борис III“, който е изходна артерия към Перник, а на изток от него къщите от квартала се изкачват по склоновете на Витоша. Западната част на Княжево лежи на склона на Люлин планина, където Владайската река разделя Витоша от Люлин.
Клисура е автентичното старо име на селото, както то е посочено в Боянския поменик, запазен в препис, датиран между 1562 г. и 1612 г., такова е името и на реката, която днес знаем като Владайска река или Княжевска. Евлия Челеби в пътеписа си в 17 век споменава селището като Бали ефенди, както го наричат турците, пренасяйки върху селото името на погребания тук юрушкидервиш, роден в Струмица и живял в София, за когото се смята, че е починал през 1551 година в Константинопол.[1] Зад днешната църква „Свети Илия“ се намира Бали ефенди тюрбе, което според преданието е построено от султан Селим II.[1] По стените на тази паянтова малка сграда са окачени в рамки молитви, написани на турски и арабски език.
През турско време в Княжево по посочените причини е известно като Бали ефенди и има 3 махали:
Клисурска махала под Витоша, наблизо до клисурата и река Клисурска, населявана от най-старите княжевски жители (кореняци), занимавали се със скотовъдство и дърварство;
Бали ефенди махала с гроба на дервиша, която минавала за централна, с много постройки около банята, с дюкяни, кафенета, ханища;
Черкезка махала на отсрещния край, над реката, където турските власти заселили черкези (като платени слуги на държавата) – снабдени с коне и оръжие, освободени от данъци, те се задължавали да пазят София от злосторници.
След Освобождението
От Бали ефенди е преименувано на Княжево през 1881 г. в чест на Александър Батенберг.[1] Княжево се числяло към Бояна до 1914 г. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., но административно принадлежало към столицата. През 1948 г. общината се закрива и Княжево влиза в VI районен народен съвет. През 1958 г. в Княжево влизат кварталите „Петко Напетов“, Лозище-Кореняци, Грамада, Борова гора, Радин дол и „10-и километър“. Княжево става квартал на София на 26 април 1958 г.
През 1881 г. французинът Хипокрит Бержие построява първата фабрика за спирт в страната. През 1882 г. Лазар Трифкович, по-късно през 1883 г. братята Богдан и Георги Прошек построяват първите пивоварни фабрики.
С Височайши указ № 509 от 9 юли 1883 г. в Княжево е открито първото държавно занаятчийско училище. То е създадено през 1867 г. от Мидхат паша и известно като исляххането.
Княжево е първото селище след София, което се сдобива с поща. Тя се открива през 1886 г.
През 1891 г. чешкият инженер Йосиф Хорвет построява първата в България книжна-мукавена фабрика. Годишното производство по онова време достигало 1 341 000 kg хартия. Със заповед на окръжния управител № 204 от 12 октомври 1893 г. в Княжево е открита първата Държавна мина за добив на живак.
Княжево е една от оправните точки при първото организирано, от Алеко Константинов, изкачване на Черни връх 27 август 1895 г. На 2 август 1899 г. в Княжево (на днешен адрес бул. „Цар Борис ІІІ“ № 284) е учредено първото туристическо дружество „Алеко Константинов“. Негови учредители са проф. д-р Червениванов и д-р Точков.
На 14 януари 1901 г. е пуснат в експлоатация първият трамвай София – Княжево – София.[2]
Княжевско военно училище се е наричала Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ със седалище в Княжево и е като резултат от обединяването през 1908 г. на Школа за запасни подпоручици в пехотата (открита на 7 февруари 1901 г.) и Школа за запасни подпоручици в артилерията (1903).
Писателят Йордан Йовков завършва (1902 – 1904) школата за запасни офицери в Княжево, като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“ (вестник „Съзнание“, бр. 9, 26 октомври 1902 г.)
В квартала са се заселили голям брой българи от Македония и Беломорска Тракия.
Княжево е първото електрифицирано селище в България. Това се случва през 1917 г.
До Първата световна война Княжево се слави със своето местоположение в полите на Витоша и с целебните си минерални бани. По онова време служи само като място за разходки на софиянци и като лечебно място. След войната обаче София нараства и Княжево се развива и като индустриален център, с множество и разнообразни промишлени предприятия.[3]
Квартал на София
През 1938 г. Княжево заедно с други села става част от Столична община. По това време населението на Княжево е 5000 души. Бюджетът на Княжевската отделна община за 1938 г. е възлизал на 4 милиона лева, като 1/4 от приходите на общината се внасят от фабричните предприятия.[3]
В местността „Черният кос“ в Княжево през 30-те години на 20 век е изградена първата ски-шанца в България, но вече не функционира.[4]
През 1962 г. от Княжево до Копитото е построен първият кабинков лифт в България, изграден от австрийската фирма „Братя Гирак“. Дължината му е 1920 м. с разлика във височините 600 м. Долната станция е на 760 м н.в., а горната – на 1340 м н.в. Разполагал е с 53 кабини с 4 места и е превозвал със скорост 3 m/s по 600 души на час в една посока. Времето за пътуване било 20 минути и тъй като лифтът има връзка с последната спирка на трамвая, предоставя най-краткия път към Витоша. Спрян от експлоатация след няколко инцидента през 90-те години, той е запуснат и оборудването разграбено.[5][6]
Забележителности
Най-старото дърво в София
На територията на Княжево на пресечката между ул. „Меча поляна“ и „Проф. Державин“ се намира най-старото дърво на територията на столицата в планината Витоша, известно като Горуна (зимен дъб). Обиколката на дънера му е над 3 метра, възрастта му е над 500 години.
Празник на Княжево и храмов празник на църквата „Св. Илия“ е Илинден. Провежда се събор на пл. Сред село.
Минерална вода
Минералните извори в квартала са 7, като на 2 от тях водата се бутилира. Температурата на водата им е между 25 и 35 градуса. Водата е слабоминерализирана, хидрокарбонатно-натриева, силициева, със съдържание на радон. По състав е близка до минералната вода в град Банкя и също се препоръчва за лечение на хипертонична болест. Лечението трябва да се назначава от лекар.[8]
Жилищна сграда на бул. Цар Борис III строена през 90-те
Кварталът е застроен предимно с еднофамилни къщи, вили и малки кооперации. Разположението му в близост до планината и бързата връзка с центъра на града по бул. „Цар Борис ІІІ“ го нареждат сред предпочитаните места за живеене в столицата.
Най-старият мост в София – Александров мост, построен през 1878 г. със средства на руския император Александър ІІ, се намира непосредствено преди местността Черния кос.
Трите градски автобусни линии минават и обслужват само квартал Княжево. „Никола Петков“, докато крайградските линии 58 и 59 са за Владая и Мърчаево. Трамваите по маршрут 4 стигат само до бул. „Никола Петков“ в началото на квартала и въртят на трамвайното ухо там, линии 5 и 11 продължават към останалата по-голяма част на квартала, въртейки на трамвайно ухо „Княжево“, разположено в подножието на парк Витоша.
Кабинков лифт „Княжево – Копитото“, тръгващ от ресторант „Бор“ (ст. „Бар Шишарка“), над обръщателното колело на трамваи 5 и 11, стигащ непосредствено до видимата от почти цяла София телевизионна кула на Копитото (не работи)
↑Иречекъ, Константин. Български дневник. София, Книгоиздателство Хр. Г. Данов, 1930. „Главното место за расходка на новософийците, Софийски Версайл или Потсдам, е селото, което първен се наричало Бали Ефенди и което преди два
месеца се преименува на Княжево.“
Маргарита Кузова. Образът на c. Княжево (Софийско) – между традицията и модернизация Пощенски картички от края на XIX и началото на ХХ век и възможности за разкази отвъд модерността. – МИФ 15: Юбилеен. С., НБУ, 2010, 190 – 209.
