В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархияДимитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 480 българи екзархисти и 208 българи протестанти. Там функционират православно и протестантско българско училище.[3]
Муртиновци са така непреклонни и така предани на върховистите.
“
Революционният комитет, разпуснат след Хуриета в 1908 година, е възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и върховистите Михаил Думбалаков и Кочо Хаджиманов.[4]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Илия Богоев от Струмица е български кмет на Муртино от 1 септември 1941 година до 13 март 1942 година. След това кмет е Христо П. Костурлиев от Струмица (23 май 1942 - 9 септември 1944).[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 2209 жители.[8]
Според данните от преброяването през 2021 г. Муртино има 1740 жители.[9]
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188 – 189.