Мохамед Али паша

Вижте пояснителната страница за други личности с името Али паша.

---

Мохамед Али паша محمد علی پاشا
османски управител
Роден	4 март 1769 г. Кавала, Османска империя
Починал	2 август 1849 г. (80 г.) Александрия, Еялет Египет
Погребан	Египет
Етнос	албанци[1]
Религия	сунитски ислям
Семейство
Деца	Ибрахим паша
Други роднини	Исмаил паша (хедив) (внук)
Подпис
Мохамед Али паша в Общомедия

Мохамед Али паша Масърски или Мохамед Али паша Масърлъ (на османски турски: محمد علی پاشا المسعود بن آغا; на арабски: محمد علي باشا) е управител (валия) на еялет в Османската империя, разположен в днешен Египет и Судан през първата половина на XIX век. Въстава срещу султана през 1831 г. и се самопровъзгласява за хедив. Смятан е за основател на съвременен Египет. Династията, която той създава, продължава управлението си до 1952 година. Османски фелдмаршал.

Ранни години

Роден е през 1769 година в град Кавала (или в малкото населено място село Мусратлъ от района на околията) в семейството на албанци.^{[2][3][4][5][6]} По сведения на негови съвременници, той владеел свободно само албански.^[7] Баща му умира, когато Мохамед е малък и той е отгледан в семейството на чичо си. Като младеж се занимава с търговия на тютюн и взема участие в събирането на данъци^[8]. Когато става на 30 години, османските власти обявяват набор на войски за овладяване на положението в Египет след френската инвазия там. Мохамед Али е определен за командир на отряд от 300 албанци^[9]

Идване на власт

Избиването на мамелюците през 1811 г., худ. Орас Верне

През пролетта на 1801 г. частта на Мохамед Али слиза на египетска земя в залива Абукир. Тригодишната френска окупация (1798 – 1801) е разстроила политическите и икономическите връзки в Египет и в образувалия се властови вакуум настъпва борба за надмощие между османските турци, мамелюците и албанските наемници, която трае няколко години. С умели политически ходове Мохамед Али успява да получи широка подкрепа от населението и през 1805 г. заема поста валия, като получава и одобрението на султан Селим III.

През август 1807 г. английски войски окупират Александрия като част от военните действия в англо-турската война. След кратка обсада Мохамед Али ги побеждава и ги принуждава да се евакуират.

Въпреки това мамелюците, управлявали Египет над 600 години, продължават да представляват голяма заплаха. Мохамед Али кани техните предводители на военен парад в цитаделата на Кайро на 1 март 1811 г. и ги избива, след което властта му е закрепена и той започва сериозни реформи.

Управник на Египет

Мохамед Али се заобикаля с европейски съветници (предимно французи) и се запознава с европейските практики и обичаи. Убеден в превъзходството на европейската организация на армията над турската, той решава да реорганизира армията, правителството и самия египетски живот в европейски дух. Неговите реформи в Египет протичат почти по същото време като тези на султана-реформатор Махмуд II, но Мохамед Али постига повече успехи. Той извършва широка селскостопанска реформа като конфискува раздробените ферми, раздадени на събирачи на данъци както и земи, дадени на религиозни общности. През 1809 г. отменя вакъфите, а през 1811 – 14 отнема и земите на мамелюците. В резултат голяма част от обработваемата земя е одържавена и раздадена на фелахите, за което те плащат високи данъци и отработват държавна повинност по 60 дни годишно. Построени са нови напоителни системи, усъвършенствани са методите на земеделие, въведени са нови земеделски култури: памук, маслини.

Едва след 1829 година Мохамед Али се връща към системата на едрите земевладелци, като раздава земи заедно с живеещите на тях фелахи на чиновници и офицери.

Египетският военен от френски произход Селва (Сюлейман бей, Soliman Pasha al-Faransawi)

През 1816 – 1820 г. Мохамед Али монополизира вътрешната търговия на земеделски продукти и занаятчийски стоки. Всички производители продават стоките си на държавата, която ги препродава и прибира печалбата. Практиката се оказва особено печеливша по отношение на дълговлакнестия памук, който носи много приходи.

Управлението на страната е реорганизирано: през 1826 г. е създаден Държавен съвет и правителство от министри. Създадени са 7 административни провинции (мудирии) начело с губернатори. Мохамед Али изпраща млади египтяни да учат за лекари, инженери и държавни чиновници в новосъздадени училища в Париж и Лондон. В това число синовете му Ибрахим и Саид също получават солидно образование, макар че самият той няма такова. В Египет са открити много светски училища. През 1828 година излиза първият вестник.

Едно от най-важните начинания на Мохамед Али е военната реформа, проведена с помощта на чужденци (основно французи). В резултат е създадена редовна армия и е въведена военна повинност. През 1826 година са открити няколко военни училища. Новата египетска армия е въоръжена с артилерия. Египет получава армия с численост от 150 хиляди души и флот от 32 кораба, ремонтирани са старите крепости и са построени нови.

Военната и аграрната реформи водят до развитие на промишлеността. Строят се фабрики за захар, селитра и барут, обработва се чугун, създават се оръжейни заводи и текстилни манифактури, но тъй като местният пазар е прекалено малък и техническите умения не са на необходимото ниво, Мохамед Али е принуден да изнася памука.

В личните си отношения, особено с европейците, Мохамед Али прави впечатление на мек човек, на когото хуманността не е чужда. При него прекрасно се съчетават простота и достъпност, презрение към условностите на източния етикет, с властолюбие и честолюбие, което импонира на европейците в обкръжението му.

Военни кампании

Знамето на Мохамед Али

Макар далечната цел на Мохамед Али е да установи своя лична империя, първоначално той участва във военни кампании за потушаване на въстания в Арабия и Гърция, предприети от османския султан Махмуд II. През 1820 г. нахлува и в Судан с 4-хилядна армия и слага край на султаната Сенар. Политиката му за присъединяване на суданската територия към Египет се ръководи от желанието да набави войници за армията и злато за съкровищницата и в крайна сметка е реализирана през 1870-те години от потомъка му Исмаил паша. През 1821 започва гръцкото въстание и султанът изпраща армията и флота на Мохамед Али да го потушат, като му обещава за награда Морея и остров Крит. 16 000 войници, 100 транспортни и 63 ескортиращи кораба под командването на сина му Ибрахим се отправят към Пелопонес през 1825 г. и го овладяват в рамките на 10 месеца. На страната на гърците се намесват Англия, Франция и Русия и на 20 октомври 1827 г. в Наваринското сражение египетската ескадра е разбита. През 1829 г. Османската империя е принудена да признае автономия на Гърция, а след това и независимост. Възползвайки се от отслабването на империята, много местни управители се стараят да увеличат своите права. За компенсация на изгубената Морея Мохамед Али насочва апетита си към Сирия, която е привлекателна с богатите си ресурси, оживените търговски пунктове и стратегическо положение. Султанът обаче отказва и му предлага губернаторство на Крит. Мохамед Али се жалва, че за благото на султана е загубил 30 000 души и 20 милиона франка, а султанът го упреква, че вече година и половина не е плащал данъци. Обиден от неблагодарноста, Мохамед Али се решава на нахлуване в Сирия. Построена е нова флотилия и през 1831 година Египет обявява война на Турция (1831 – 33). Ибрахим паша завоюва град Акко и го превзема след шестмесечна обсада през май 1832 г. Той вече контролира голяма част от Сирия и продължава към Мала Азия. Махмуд II продължава да отхвърля претенциите на васала си. Опасявайки се от разделяне на Османската империя и усилване на влиянието на Франция и Англия в региона, руският император Николай I предлага военна помощ и изпраща т.нар. Босфорска експедиция. В крайна сметка е подписан мирен договор, но Мохамед Али не е доволен и обявява независимост от султана, което води до втората турско-египетска война (1838 – 41), в която активно се намесват европейските страни. Първоначално египтяните постигат победа срещу турците в битката при Незиб (24 юни 1830 г). Скоро след битката султан Махмуд умира и е наследен от шестнадесетгодишния Абдул Меджид. В същото време Ибрахим и Мохамед Али спорят как да продължат кампанията – Ибрахим настоява да продължи към османската столица, докато баща му е с по-меки искания. Това дава начало на т.нар. „Ориенталска (египетска) криза“ от 1840 г. През юли 1840 г. Великобритания, Русия, Австрия и Прусия се обединяват срещу египетските сили в Сирия и британо-френско-австрийска флотилия обстрелва Акко, който се връща в турски ръце. Така надеждите на Мохамед Али за истинска независимост на Египет от Османската империя и разширяване на територията му не се сбъдват. През 1841 г. той и семейството му получават наследствено право да управляват Египет и Судан, но с известни ограничения, като султанът си остава сюзерен.

В края на 1840-те Мохамед Али се оттегля от управлението поради заболяване. През 1848 г. властта официално поема синът му Ибрахим, който скоро умира. Самият Мохамед Али умира на следващата година.

Династия

Освен Ибрахим паша, управници на Египет, потомци на Мохамед Али, са внукът му Абас (ноември 1848), Саид паша (през 1854) и Исмаил паша (през 1863) който е първият официално признат хедив на Египет.

В знак на благодарност към родния си град Кавала той построява имарет, който се смята за най-голямата ислямска постройка в Европа. Тя е превърната в луксозен хотел.

Къщата на Мохамед Али в Кавала, превърната в музей в османско време

Бележки

1. books.google.iq
2. Warren Isham; George Duffield; Warren Parsons Isham; D Bethune Duffield; Gilbert Hathaway. Travels in the two hemispheres, or, Gleanings of a European tour. Doughty, Straw, University of Michigan, 1858. с. 70 – 80.
3. Samuel Shelburne Robison. History of Naval Tactics from 1530 to 1930:The Evolution of Tactical Maxims. The U.S. Naval Institute, 1942. с. 546.
4. William Wing Loring. A Confederate Soldier in Egypt // Dodd, Mead & company, 1884. с. 28. Архивиран от оригинала на 2009-12-21. Посетен на 2023-10-12.
5. George Duffield, Divie Bethune Duffield, Gilbert Hathaway. Magazine of Travel: A Work Devoted to Original Travels, in Various Countries, Both of the Old and the new. H. Barns, Tribune Office, 1857. с. 79.
6. William Stadiem. Too Rich: The High Life and Tragic Death of King Farouk. Carroll & Graf Pub (New York), 1991.
7. Hassan Hassan. In The House of Muhammad Ali. American University in Cairo Press, 2000.
8. Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 303. (на английски)
9. Muḥammad ʿAlī | pasha and viceroy of Egypt // Енциклопедия Британика. Посетен на 7 юли 2019. (на английски)

Литература

• Hourani, Albert. 2002. A History of the Arab Peoples. London: Faber and Faber. ISBN 0-446-39392-4

Външни препратки

• Al Ahram special on Muhammad Ali Архив на оригинала от 2006-09-19 в Wayback Machine.
• Helen Chapin Metz, ed. Egypt – Muhammad Ali, 1805 – 48 // Egypt: A Country Study, Washington, Library of Congress. 1990. Посетен на 11 юли 2019. (на английски)