Морфема

Лингвистика

Основни (Предписателна лингвистика)

Език · Книжовен език Фонетика и лингвоакустика · Фонология Морфология · Морфофонология Морфосинтаксис · Синтаксис Семантика · Прагматика Стилистика и стилометрия · Диалектология Правопис

Теоретична лингвистика

Когнитивна лингвистика Генеративна лингвистика Количествена (квантитативна) лингвистика Функционални теории на граматиката Граматология, графемика и графетика Речник · Прагматика

Описателна (дескриптивна) лингвистика

Антропологична лингвистика Социолингвистика Сравнителна лингвистика Историческа лингвистика Лексикология Лексикография Лексика Етимология Лингвометодология Лингвистична география Интерлингвистика Лингвографология Паралингвистика Лингвоконтактология Лингвотипология Класификационна лингвистика Лингвостранознание

Приложна лингвистика и експериментална лингвистика

Компютърна лингвистика Математическа лингвистика Еволюционна лингвистика Контрастивна лингвистика Криминоложка лингвистика Интернет лингвистика Лингвистична антропология Невролингвистика и Невросемантика Психолингвистика и Менталингвистика Философия на езика (лингвофилософия) (Езикова) семиотика

Допълнителни статии

Филология и литература Книжовна норма История на лингвистиката Лингвистична историография Универсална граматика Придобиване на езика Придобиване на втори език Оценяване на езика Развитие на езика Произход на езика и история на писмеността Образование за езика Лингвисти Нерешени проблеми в лингвистиката

Портал за лингвистика

п б р

Морфемата (от старогръцки: Μορφήμ – „форма“, в смисъл на оформям, давам значение) е най-малката смислова единица в езика.^[1]

Понятие

В българското езикознание морфемите се делят на корен, представка, наставка, окончание, съединителна морфема и определителен член.^[2]

Главната морфема в думата е коренът, тъй като той е носител на основното лексикално значение. Представката (префикс) стои пред корена или пред друга представка. Наставката стои след корена или след друга наставка. Съединителната морфема има структурна роля в сложни думи да съединява двата корена, представката и наставката или представката и корена. Окончанието (флексията) стои в края на думата и изразява граматически значения. Членната морфема стои в края на имена (съществително, прилагателно) и някои причастия.

Видове

Морфемите са два вида: лексикални и граматически. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения. Морфологията изучава именно граматическите морфеми.

Лексикални морфеми (словообразуващи)

Лексикалните морфеми носят основното речниково значение на думата и служат за образуване на нови думи. Тези морфеми са обект на лексикологията и по-конкретно на словообразуването:

• Корен
• Наставка (суфикс)
• Представка (префикс)

Граматически морфеми (формообразуващи)

• Окончание
• Определителен член

В българския език

Освен двата основни вида морфеми, при образуването на сложни думи в българския език се използва и една особена морфема, която няма нито лексикално, нито граматическо значение. Тя се нарича съединителна морфема. В българския език съединителната морфема винаги е гласна, затова се нарича още съединителна гласна. Има формално-съединителна функция.

Примери: водоскок, зъболекар; кравеферма, земевладелец; петилетка.

Класификация според самостойност и изменяемост

• свободни морфеми – могат да стоят самостоятелно
• свързани морфеми – не могат да бъдат самостоятелни, трябват да бъдат прикрепени
• променящи се морфеми (allomorphs) – невинаги имат една-единствена форма, напр. в англ. like/s/, teach/es/

Езици според морфологията им

• просто морфологично образувани
• образувани чрез съчетаване на много морфеми в думите (polysynthetic)
  • тр. Namixaridand – „те не купуваха“

Вижте също

• Словообразуващи и формообразуващи морфеми

Източници

1. Думата в РБЕ
2. Пашов, Петър. Практическа българска граматика. второ допълнено издание. София, Издателство „Просвета“, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 48.