Пет правописни грешки в табелите на работилница за музикални инструменти („акордиони“ вм. „акордеони “, „виолинчело“ вм. „виолончело “, „гадулка“ вм. „гъдулка “, „инстроменти“ вм. „инструменти “, „сас“ вм. „саз “). Правописът (ортографията ) е система от валидни за даден език норми (правила) за писане:
писмено отбелязване на отделните думи и техните значими части – представки, корени, наставки, окончания;
слятото, полуслятото и разделното писане;
използването на главни и малки букви;
пренасянето на части от думи на нов ред. Правописът също така обхваща правила за поставяне на препинателни знаци (пунктуация ), изписването на съкращения, транскрипцията на чужди имена в съответния език, транслитерацията на писмената система да дадения език в друга писмена система (например транслитерацията на българско писмо с латиница ).
Лингвистичният термин ортография произлиза от латинската дума orthographia , която на свой ред произхожда от гръцките думи ὀρθός („правилен“) и γράφειν („пиша“).[ 1]
Д. Розенталь, М. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов , Москва, 1976, стр. 250.
Д. Тилков, Т. Бояджиев, Българска фонетика , С. 1977, стр. 227 – 233.
Правописен речник на българския книжовен език , С. 1965 (Увод, стр. III – XL).
