Миоцен е първата геоложка епоха от периода неоген[1] и се простира от около 23,03 млн. г. допреди 5,332 милиона години. Автор на термина миоцен е Сър Чарлз Лайъл. Името идва от гръцките думи μείων (meiōn, „по-малко“), и καινός (kainos, „нови“) и означава „по-малко последните“, защото тя има с 18% по-малко съвременни морски безгръбначни от плиоцена. Миоцен следва епохата Олигоцен и предшества епохата Плиоцен. Миоцен е първата епоха от периода неоген.
Земята преминава от Олигоцен към Миоцен и Плиоцен през няколко ледникови периода. Границите на миоцена не са определени от глобално събитие, а се състоят по-скоро от регионални граници между по-топлия Олигоцен и по-хладния Плиоцен.
Растенията и животните през миоцена са доста близки до съвременните. Бозайниците и птиците са широко разпространени. Китовете, тюлените, а също и водораслите се множат. В края на тази епоха, започват да се нагъват Хималаите.
Степите значително се разширяват; горите стават жертва на по-хладния и по-сух климат като цяло. Тревистите растения значително се разнообразяват, едновременно с еволюирането на големите тревопасни животни, включително преживните. Преди между 7 и 6 милиона години, внезапно възникват нови видове треви, които са били в състояние да усвояват въглеродния диоксид по-ефективно, но също са били по-богати на силициев диоксид, което води до глобално изчезване на големи тревопасни животни. Разширяването на степите и разпространението на тревопасни животни като конете могат да бъдат свързани с колебанията в CO2.