Метафизика

Вижте пояснителната страница за други значения на Метафизика.

---

Метафизиката (на гръцки: μετά – „след, отвъд“ и φυσικά – „физика, природа, естествени неща“) е дял от философията, който се занимава с „първичните принципи“ и „съществуването“ ^[1]. Централен клон на метафизиката е онтологията, която изследва основните категории на съществуващото и как те се отнасят една към друга.

Терминът метафизика понякога се употребява като синоним на философия. Това е заглавие на съчинения на Аристотел, в които той разглежда това, което можем да познаем едва след конкретните природни неща, което е в основата им, следователно е и първото в себе си, поради което се нарича и „първата философия“; от Късната античност и Средновековието – име на съответната философска дисциплина изобщо. В този смисъл метафизиката е основната философска наука, в която трябва да търсим всички философски дисциплини. Тя е науката, която има за задача да изследва съществуващото като такова в качеството му на предмет, както и елементите и фундаменталните условия на всичко съществуващо изобщо, тя представлява големите области и закономерности на действителното и търси трайното и взаимовръзката в променливостта на явленията и проявите.

Метафизиката се използва като литературен похват от английските поети Джон Дън и Т. С. Елиът.

Произход и същност

Въпреки че названието метафизика за пръв път се среща при Аристотел, самият той посочва, че и по-ранни автори са разсъждавали над въпроси от метафизиката. Първият познат според Аристотел е Талес Милетски, чието учение поставяло в основата на всички неща една първопричина, наречена ἀρχή.^[2]

Научни въпроси са били отправяни към метафизици в Древна Гърция, но към XVIII в. въпросът Откъде знаете? на скептиците довел до възникването на епистемологията (Откъде знаем?), чиято задача била да допълни метафизиката (Какво знаем?), а това от своя страна дало начало на науката (лат. science, да знам) и научния метод.

В Българския тълковен речник от 1994 г. се дават следните дефиниции за думата метафизика: 1. книж. Философска наука за недостъпните за опита принципи на битието. 2. Противоположен на диалектиката метод, начин на мислене, който разглежда явленията като изолирани, независещи едно от друго, неизменни и неподвижни. 3. прен. Спекулативна философия. ^[3]

Класификацията на Аристотел

Аристотеловата „Метафизика“ била разделена на три части, които сега се считат за правилните дялове на традиционната западна метафизика.

Това са онтологията, природната теология (натурална) и универсалната наука. Всъщност до XVII в. онтологията не е обособена, защото проблематиката за битието и съществуването принадлежат на метафизиката (като цяло). Постепенно в състава на метафизиката влизали космологията и психологията, а терминът онтология се отделил с настоящия си смисъл, който се свързва с името на Кристиан Волф, последовател на Лайбниц. ^[4]

Методи

• Рационализъм срещу емпиризъм
• Аналитичен срещу системен
• Догматичен срещу критичен
• Индивидуален срещу колективен
• Пестелив („свидлив“, обяснения „с колкото може по-малко“, на английски: parsimonious) срещу адекватен (достатъчен, обяснения „с колкото е нужно“)
• Описателен срещу преговорен (ревизионистичен)

Школи

В историческия процес на развитие на този дял на познанието се очертават основните школи: предсократическата метафизика в Древна Гърция, школата на Сократ и Платон, на Аристотел, тази на схоластиците и средновековните мислители, континенталният рационализъм, британският емпиризъм, школата на Кант, ранната аналитична философия и позитивизма, континенталната философия и късната аналитична философия.

Критика

В тази област приноси има Имануел Кант, който от 1770 г. с т. нар. философия на критиката се обявява срещу догматизма на умозрителната метафизика. Според него обективно съществуват „неща в себе си“, които действат върху сетивата и пораждат хаос на усещанията, поставяни в ред от априорни форми на сетивността (пространството и времето) и от дванадесет категории на разсъдъка. Кант е съборил тази концепция на метафизиката, но той отива по-далеч – тръгва да създаде нова метафизика. ^[5]

Източници

1. ((en)) Geisler, Norman L. „Baker Encyclopedia of Christian Apologetics“, Baker Books, 1999, стр. 446
2. Транскрипцията на класическото старогръцко произношение е [arkʰɛː́], на койнето [arcʰˈeː], а на византийското [arçˈi]. Думата има значения на „начало, произход“.
3. Български тълковен речник, Димитър Георгиев Попов, Любомир Д. Андрейчин, „Наука и изкуство“, София, 1994 г., с. 448
4. Правната система. Част I. Онтология и методология., В. Кискинов, София, 2006 г., УИ „Св. Климент Охридски“
5. Ново време, издателство на БРП (комунисти), София, 1904 г., с. 241. Съборилъ метафизиката съ своя критицизъмъ, той не се задоволява съ тази грамадна заслуга къмъ човѣшката мисъль, а се залавя да строи нова метафизика.