Ма̀рчища (произношение в местния говор Марчишча, на гръцки: Κάτω Περιβόλι, Като Периволи, катаревуса: Κάτω Περιβόλιον, Като Периволион, до 1926 година Μάρτσιστα, Марциста[2]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Хрупища, област Западна Македония.
Селото се намира на 22 километра югозападно демовия център Хрупища (Аргос Орестико), в планината Одре (Одрия). На един километър на север е село Мангила (Ано Периволи), а на два на запад - Осничани (Кастанофито). Селото е на едноименната река Марчища[3] (Жулища,[3] Тулище,[4] Жадна река,[5] на гръцки Рема Македономахон[4]), десен приток на Галешово.[3]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е първоначалнен патроним на -ишчи < -itji от личното име Марко и съответства на сръбския и хърватски топоним Marčići. Поради отсъствието на метатеза на -ар в -ра в името Марко, Марчища не може да се смята за старо име.[6]
В края на ΧΙΧ век Марчища е малко село в Костурска каза на Османската империя. От разрушената църква „Свети Николай“ са запазени ценни икони.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Марчища, Анаселишка каза, има 350 жители българи.[8]
В началото на XX век цялото население на Марчища е под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Марчища има 50 жители гърци.[9] Според Христо Силянов селото е българско и в 1906 година пострадва от гръцки андартски нападения.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Марчища преди Балканската война има 15 български къщи.[11]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Марчища е обозначено като българско селище.[12]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1926 година селото е прекръстено на Като Периволион. След Ньойския договор в 1919 година 16 души от Марчища емигрират в България по официален път.[13]
Марчища и Мангила имат общо училище. Селяните ходят на гурбет.[1]
Марчища пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949) и малкото останали семейства се местят в Мангила.[1]