Малгашкият език е австронезийски език, говорен от около 18,8 млн. души в Мадагаскар.
История
Малгашкият език не е свързан с близките африкански езици. Той е най-западният от малайско-полинезийските езици, принадлежащи към австронезийското семейство. Този факт е установен още през ХVІІІ в. Малгашкият език е родствен на езиците в Индонезия, Малайзия и Филипините. Най-близки до него са езиците, разпространени на остров Борнео. Базовата лексика на малгашкия език съвпада с лексиката на езика ма`анян в района на река Барито на юг от Борнео. Това означава, че Мадагаскар е бил заселен с преселници именно оттам. Не е установена причината за тази колонизация. По-късно индонезийските преселници се смесват с такива от Източна Африка и с араби.
В малгашкия език има заемки от езиците банту, суахили и арабски, а също така и от френски (в миналото език на колониалното правителство на Мадагаскар) и от английски (на който през XVІІІ век са говорели пиратите, чиито бази са били на острова)
Езикът има писмена литература от ХV век и богата традиция на устни поетически предания и легенди.
Ортография
От 1823 г. езикът има писменост на основата на латинската азбука. До този период е използвана арабската писменост в магическите и астрологическите текстове. Ортфографията се базира на фонетични принципи с някои изключения. Буква i в края на думата се заменя с y, а буква о се чете като /u/.
Азбуката се състои от 21 букви: a, b, d, e, f, g, h, i, j, k, l, m, n, o, p, r, s, t, v, y, z.
Използват се също така диакритически знаци, обаче тяхното използване не е стандартизирано. Така че за обозначението на ударение може произволно да се използват знаците за „остро ударение“, „надбуквено двоеточие“ и т.н., последният знак наред с тилдата при поставянето ѝ над буква n, я превръща във веларната сонорна ŋ. Циркумфлексът се съхранява в ортографията на думите, заимствани от френския език.
Речник
„цинги“ – там, където не можеш да ходиш бос
| Български
|
Малгашки
|
IPA
|
| Английски
|
Anglisy
|
ãŋɡliʂ
|
| Да
|
Eny
|
ˈʲenj
|
| Не
|
Tsia, Tsy [1]
|
tsi, tsʲ
|
| Здравей, как си?
|
Manao ahoana!
|
manaˈʷonə̥, manaˈonə̥
|
| Здравей!
|
Salama!
|
saˈlamə̥
|
| Добре съм, благодаря ти!
|
Tsara fa misaotra.
|
ˈtsarə̥ fa mʲˈsoːtʂə̥
|
| Довиждане!
|
Veloma!
|
veˈlumə̥
|
| Моля!
|
Azafady
|
azaˈfadʲ
|
| Благодаря ти!
|
Misaotra
|
mʲˈsoːtʂa
|
| Заповядай отново!
|
Tsy misy fisaorana.
|
tsʲ ˈmisʲ fʲˈsoːranə̥
|
| Извинете ме!
|
Azafady with arm and hand pointing to the ground
|
azaˈfadʲ
|
| Съжалявам
|
Miala tsiny
|
mjala ˈtsinʲ
|
| Кой?
|
Iza?
|
ˈiːza, ˈiza
|
| Какво?
|
Inona?
|
inːa
|
| Кога?
|
Rahoviana?
|
roᶷˈvinə̥, rawˈvinə̥
|
| Къде?
|
Aiza?
|
ajzə̥
|
| Защо?
|
Fa maninona?
|
fa maninːə̥
|
| Как?
|
Ahoana?
|
aˈʷonə̥
|
| Колко?
|
Firy?
|
ˈfirʲ
|
| Колко?
|
Hoatrinona?
|
ʷoˈtʂinːə̥
|
| Как се казваш?
|
Iza no anaranao?
|
iza njanaraˈnaw
|
| За
|
Ho an'ny
|
wanːi
|
| Защото
|
Satria
|
saˈtʂi
|
| Не разбирам!
|
Tsy mazava, or tsy azoko.
|
tsʲ mazavə̥
|
| Да, разбирам!
|
Eny, mazava (or azoko).
|
ʲenʲ mazavə̥
|
| Помощ!
|
Vonjeo!
|
vunˈdzew
|
| Можете ли да ми помогнете, моля?
|
Afaka manampy ahy ve ianao azafady?
|
afaka manapʲ a ve enaw azafadʲ
|
| Къде е тоалетната?
|
Aiza ny efitrano fivoahana? (Aiza ny V.C.?)
|
ajza njefitʂanʷ fiˈvwaːnə̥
|
| Говорите ли английски?
|
Miteny anglisy ve ianao?
|
miˈtenʲ ãŋˈɡliʂ ve eˈnaw
|
| НЕ говоря малгашки!
|
Tsy mahay teny malagasy aho.
|
tsʲ maaj tenʲ malaˈɡasʲ a
|
| Не говоря френски.
|
Tsy mahay teny frantsay aho.
|
tsʲ maaj tenʲ frantsaj a
|
Ударение
За малгашкия език е характерно динамичното ударение с елементи на количествено ударение. В много сложните думи, ударението пада (като правило) на предпоследната сричка (mòra, karàma, farafàra), а в думите, завършващи на -ka, -tra, -na на третата сричка от края. В производните и заимствани думи ударението може да пада и на други срички: ôperà.
Понякога ударението може да играе смислово-различителна роля:
- vòvo „риба-капан“ – vovò „лай на куче“
- gàga „удивен“ – gagà „удивявам се“
Вижте също
Външни препратки
Източници
