Макс Делбрюк
Макс Лудвиг Хенинг Делбрюк (на немски: Max Ludwig Henning Delbrück) е немско-американски генетик, биофизик и носител на Нобелова награда за физиология или медицина.
Биография
Той е най-малкият син на историка Ханс Делбрюк (1848 – 1929) и Каролина (Лина) Тирш, внучка на химика Юстус фон Либих (1803 – 1873).
Макс Делбрюк се жени през 1941 за Мери Брус. Те имат четири деца.
Образование и професионално развитие
Делбрюк първоначално следва астрономия в университета в Гьотинген. Причината за избора на това поприще обяснява с това, че неговото семейство, в което има толкова изявени личности в различни области, няма човек от тази област на естествените науки. През квантовата механика Делбрюк започва да се занимава с теоретична физика. По-късно, под влияние на Нилс Бор започва да се занимава с биология.[1]
През 1935 г. публикува заедно с генетика Николай Тимофеев-Ресовский и физика Карл Цимер разработка за генните мутации, в която първо предлагат гените да се разглеждат като комплексни атомни образувания. С това започва модерната генетика. През 1937 поради увеличаващия се политически натиск в Германия, той емигрира в САЩ, първоначално като степендиант в Калифорнийския технологичен институт. От 1947 Делбрюк отново работи в Калифорнийския технологичен институт върху бактериофагите. В края на 40-те години на 20 век, той работи съвместно с Салвадор Лурия, с когото заедно изясняват чрез експеримента на Лурия-Делбрюк процеса на размножаване на бактериофагите.
През 1969 г. заедно с Алфред Хърши и Салвадор Лурия получава Нобелова награда за физиология или медицина.
Източници
Нормативен контрол | |
---|
|
|
---|
|
1901: Фон Беринг
02: Рос
03: Финсен
04: Павлов
05: Кох
06: Голджи, Рамон и Кахал
07: Лаверан
08: Ерлих, Мечников
09: Кохер
10: Косел
11: Гулстранд
12: Карел
13: Рише
14: Барани
19: Борде
20: Крог
22: Хил, Майерхоф
23: Бантинг, Маклауд
24: Ейнтховен
26: Фибигер
27: Вагнер-Яурег
28: Никол
29: Ейкман, Хопкинс
30: Ландщайнер
31: Варбург
32: Шерингтън, Ейдриън
33: Морган
34: Уипъл, Мърфи, Майнът
35: Шпеман
36: Дейл, Льови
37: Сент-Дьорди
38: Хейманс
39: Домак
43: Дойзи, Дам
44: Ърленгър, Гасер
45: Флеминг, Чейн, Флори
46: Малър
47: Г. Кори, К. Кори, Усай
48: Мюлер
49: Мониш, Хес
50: Хенч, Кендъл, Райхщайн
51: Тейлър
52: Ваксман
53: Х. Кребс, Липман
54: Ендърс, Уелър, Робинс
55: Теорел
56: Курнан, Форсман, Ричардс
57: Бове
58: Бидъл, Тейтъм, Лидърбърг
59: Очоа, Корнбърг
60: Бърнет, Медауар
61: фон Бекеши
62: Крик, Уотсън, Уилкинс
63: Екълс, Ходжкин, Хъксли
64: Блох, Линен
65: Жакоб, Лвоф, Моно
66: Раус, Хъгинс
67: Гранит, Хартлайн, Уолд
68: Холи, Корана, Ниренберг
69: Делбрюк, Хърши, Лурия
70: Кац, фон Ойлер, Акселрод
71: Съдърланд
72: Еделман, Портър
73: фон Фриш, Лоренц, Тинберген
74: Клод, Дьо Дюв, Паладе
75: Балтимор, Дулбеко, Темин
76: Блумбърг, Гайдъшек
77: Гиймен, Шали, Ялоу
78: Арбер, Нейтънс, Смит
79: Кормак, Хаунсфийлд
80: Бенасераф, Досе, Снел
81: Хюбъл, Спери, Висел
82: Бергстрьом, Самуелсон, Вейн
83: Макклинтък
84: Йерне, Кьолер, Милстейн
85: Браун, Голдстайн
86: Коен, Леви-Монталчини
87: Тонегава
88: Блек, Елион, Хичингс
89: Бишоп, Вармъс
90: Мъри, Томас
91: Неер, Закман
92: Фишър, Е. Кребс
93: Робъртс, Шарп
94: Гилмън, Родбел
95: Люис, Нюслейн-Фолхард, Вишаус
96: Дохърти, Цинкернагел
97: Прусинър
98: Фърчгот, Игнаро, Мурад
99: Блобел
2000: Карлсон, Грийнгард, Кандел
01: Хартуел, Хънт, Нърс
02: Бренър, Хорвиц, Сълстън
03: Лотърбър, Мансфийлд
04: Бък, Аксел
05: Маршал, Уорън
06: Файър, Мело
07: Капеки, Евънс, Смитис
08: Хаузен, Баре-Синуси, Монтание
09: Блекбърн, Грейдър, Шостак
10: Едуардс
11: Бойтлер, Хофман, Стайнман
12: Гърдън, Яманака
13: Ротман, Шекман, Зюдхоф
14: О'Кийф, М.-Б. Мосер, Е. Мосер
15: Кемпбъл, Омура, Ту
16: Осуми
17: Хол, Росбаш, Йънг
18: Алисън, Хонджо
19: Келин, Семенза, Ратклиф
20: Алтър, Райс, Хоутън
21: Джулиъс, Патапутян
22: Паабо
23: Карико, Уейсман
24: Амброс, Рувкун
| |
Наградата не е присъждана през: 1915, 1916, 1917, 1918, 1921, 1925, 1940, 1941, 1942 г. |
|
|
|