Бернардо Усай

Бернардо Усай Bernardo Alberto Houssay
аржентински физиолог
Роден	10 април 1887 г. Буенос Айрес, Аржентина
Починал	21 септември 1971 г. (84 г.) Буенос Айрес, Аржентина
Погребан	Буенос Айрес, Аржентина
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1947)[1][2]
Научна дейност
Работил в	Университет в Буенос Айрес
Бернардо Усай в Общомедия

Бернардо Алберто Усай (на испански: Bernardo Alberto Houssay) е аржентински физиолог и носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1947 г.

Биография

Бернардо Усай е роден в Аржентина, в семейство на френски емигранти. Баща му е адвокат.

През 1901 г. Усайт се записва да следва фармация в Университета в Буенос Айрес. Завършва бакалавърска степен през 1904 г. и едновременно постъпва да учи в медицинското училище към университета и практикува в местната болница. Завършва второто си висше образование по медицина през 1910 г., а две години по-късно вече е професор по физиология в университета. От 1915 до 1919 г. той ръководи секция по експериментална патология в буеносайреския Институт по бактериология.^[3]

Научните интереси на Усай са в областта на ендокринологията – жлезите с вътрешна секрекция и хормоните, които те произвеждат. През 1920-те и 1930-те г. той провежда задълбочени комплексни изследвания на ендокринната, кръвоносната, дихателната система и стомашно-чревния тракт. В резултат първи показва, че главната жлеза в ендокринната система е хипофизата и определя хормоналната ѝ връзка с останалите жлези в организма. Усай изучава ефекта на хормоните, отделяни от хипофизата, върху въглехидратния метаболизъм и връзката им с диабета. През 1924 г. достига до откритието, че отстраняването на хипофизата у експериментални животни води до тяхната свърхчувствителност към инсулина, който понижава нивото на кръвната захар. Оттам той заключава, че регулирането и поддържането на въглехидратния метаболизъм и кръвната захар в нормални референтни граници е следствие от взаимодействието между инсулина и хипофизните хормони. През 1947 г. за това си откритие Бернардо Усай е удостоен с Нобелова награда за физиология или медицина, която поделя със съпрузите биохимици от австро-американски произход Гърти Кори и Карл Кори.^[3]

През 1943 г. Усай основава Института по биология и експериментална медицина и става негов първи директор. През 1957 г. става председател на Националния съвет за технически изследвания на Аржентина. Член е на Аржентинската национална академия на науките и на Папската академия на науките. Подходите, които въвежда в преподавателската си дейност, целят повишаване на качеството на обучение и биват възприети в медицинските висши учебни заведения в цяла Латинска Америка.^[3]

Вижте също

• Сесар Милстейн
• Луи Лелоар

Източници

1. The Nobel Prize in Physiology or Medicine 1947 // Нобелова фондация. Посетен на 7 май 2020 г. (на английски)
2. Table showing prize amounts // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 7 май 2020 г. (на английски)
3. Енциклопедия „Нобелови лауреати“, БАН, София, 1994, ISBN 945-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8, стр. 471 – 472