Мазачо (Томазо ди Джовани ди Симоне Гуиди) на италиански: Tommaso di Ser Giovanni di Mòne di Andreuccio Cassài е италиански художник от Ранния ренесанс. Умира много млад – едва 27-годишен, но с творчеството си променя цялата Флорентинска живописна школа. Стилът му е продължение на реалистичния стил на Джото, но с много по-широко използване на перспективата, анатомията и законите на светлината. Пряко повлияни от Мазачо са художниците от XV в. – Филипо Липи, Фра Анджелико и Пиеро дела Франческа.
Мазачо е прякор и означава „големият“ или „грубият Томас“ и вероятно се използва за отличаване от неговия колега Мазолино (малкият Томас). Известно време вероятно Мазачо и Мазолино работят в обща работилница и някои произведения се определят като създадени съвместно от двамата. Те работят заедно при изписването на Капелата Бранкачи в църквата Санта Мария дел Кармине.
75 години след неговата смърт представителите на Зрелия ренесанс – Леонардо, Микеланджело и Рафаело – отново се обръщат към него.
Основните негови произведения са фреските в капела Бранкачи, в църквата Санта Мария дел Кармине във Флоренция, които са редом до фреските на Мазолино. Те изобразяват „Изгонването на Адам и Ева от рая“, „Апостолите Петър и Йоан“, „Проповедта на апостол Петър“ и др. Именно с изображението на Адам и Ева започва промяната в изкуството. Те не следват иконната двуизмерност на средновековните изображения, а приличат на реални човешки същества.