Лученец (на словашки: Lučenec) е град в южна Словакия, административен център на окръг Лученец в Банскобистришки край. Населението му е 27 991 души (по приблизителна оценка от декември 2017 г.).[1]
Луенец е разположен на 190 m надморска височина в Лученско-Кошицката низина в подножието на Западните Карпати, на 58 km югоизточно от Банска Бистрица и на 10 km северно от границата с Унгария.
Климатът на Лученец е влажен континентален с горещо лято (Dfa по Кьопен).
Мястото на днешния Лученец и неговите околности са населени от каменната епоха. През VI-VII век в региона се заселват славяни, а през X век и унгарци.
Първите сведения за селището са от 1247 година, когато то е част от Унгария. До първата половина на XV век то е село, отдалечено от главните търговски пътища. През 1442 година Лученец е завзет от войските на хуситите, водени от Ян Искра. През 1451 година в битката при Лученец Искра нанася поражение на армията на Янош Хуняди.
След падането на крепостта Филяково през 1554 година Лученец попада под контрола на Османската империя и нейните васали до 1593 година. Дълго след това, до края на XVII век, османците остават заплаха за града и околностите му. Градът е опожаряван неколкократно при войните през първата половина на XIX век, а при потушаването на Унгарската революция от 1848 година е окупиран от руски войски.
През XIX и XX век градът се модернизира, построени са тухларна и кожарска фабрика, през 1865 година Лученец е свързан с телеграфната мрежа, а през 1871 година – с железопътната линия от Будапеща за Жилина. След Първата световна война е част от Чехословакия – с прекъсвания през 1919 година, когато е присъединен към Словашката съветска република, и през 1938 – 1945, когато отново е под унгарско управление. От 1993 година е в независима Словакия.
Населението на Лученец е около 28 500 души (2011), включително 8,3% етнически унгарци.
Лученец е стопанският център на цялата област Ноград, включваща окръзите Лученец, Римавска Собота, Полтар и Велки Къртиш.