Кристоф Мартин Виланд е роден на 5 септември 1733 г. в село Оберхолцхайм, придадено към Биберах – най-северния град на немската провинция Баден-Вюртемберг.
Бащата на Виланд е пастор и полага много грижи да даде на сина си добро образование. След градското училище в Биберах Виланд на 12-годишна възраст постъпва в гимназията на бенедиктинския манастир Бреге край Магдебург. Когато завършва през 1749 г., той свободно чете латинските класици и водещите съвременни френски автори. Любимите му немски поети са Брокес и Клопщок.
През лятото на 1750 г. Виланд се влюбва в братовчедка си Софи Гутерман и това го вдъхновява да напише първата си амбициозна творба – дидактическата поема в шест книги „Природата на нещата“, която публикува анонимно през 1752 г.
През 1750 г. Виланд става студент по право в Тюбингенския университет, но прекарва времето си повече в литературни занимания. Поемите, които написва като студент – „Херман“ (1751) (незавършена), „Дванадесет моралистични писма в стихове“ (1752) и „Анти-Овидий или Изкуството да обичаме“ (1752) – са издържани в духа на пиетизма и издават влиянието на Клопщок.
Виланд праща поемата си „Херман“ на швейцарския писател и литературен реформатор Йохан Якоб Бодмер и тя привличат вниманието му. Бодмер кани Виланд да го посети в Цюрих през лятото на 1752 г. В Швейцария Виланд остава до 1760 г., като последната година прекарва в Берн, където си намира работа като частен учител.
В този ранен творчески период (1752 – 1763) Виланд изгражда своя литературен стил. Тук спадат „Писма на мъртвите до оцелелите приятели“ и „Изпитанието на Авраам“ (1753), както и трагедията „Клементина от Порета“ (1760), повлияна от Самюел Ричардсън.
Портрет на Виланд от 1794 г.
От средата на 1760 г. започва зрелият период в творчеството на Виланд (1764 – 1813), в който той се развива като писател в стила рококо. Пиетистката светонагласа тук е заменена от рационализъм и хедонистично настроение. Това проличава в романа „Победата на природата над мечтателството или Приключенията на Дон Силвио от Росалва“ (1764), като и в творбата му „Идрис и Зениде“ (1768).
В центъра на този период са трите най-важни произведения на Виланд: философският роман „Историята на Агатон“ (1766 – 1767), който наред с „Вилхелм Майстер“ на Гьоте е смятан за най-значимия немски образователен роман на XVIII век. Виланд го е писал дълги години и в него развива възгледите си за съвършения човек като хармонично развита личност в духа на Шафтсбъри, представляваща синтез между разум и страст, между добродетелите и потребностите на плътта.
Ако в „Агатон“ Виланд разсъждава за съвършения човек, то романът му „Историята на абдерците“ (1774 – 1780) е посветен на реални хора с техните недостатъци. В забавни истории за глупавите деянеия на гражданите на гръцкия град Абдера Виланд се разкрива като майстор на иронията, което го уподобява с Волтер, но най-вече със Суифт. Но докато Волтер разпростира своята ирония и дори скептицизъм в областта на социалната сатира, Виланд се ограничава до лека насмешка над човешките пороци.
Първото издание на „Оберон“
Съвършената творба на Виланд е фантастичният епос в стихове „Оберон“ (1780). За него Гьоте казва: „Докато поезията е поезия, златото злато, а кристалът кристал, „Оберон“ ще предизвиква всеобща любов и удивление като шедьовър на поетическото изкуство“. В тази творба най-добре се изявява същността на Виланд като поет в стила рококо с така характерните му любов към орнамента, игра с ярки цветове и развихрена фантазия.
В „Оберон“ се редуват картини на селска простота и ориенталски разкош, градска суматоха и отшелнически живот, диви пустини и мирни ливади, рицарски битки и магически танци, весели празненства и страшни корабокрушения. Виланд може да бъде наречен най-големият орнаменталист в немското рококо. Той е забавен, елегантен, за него казват, че е придал на немския език френска лекота и гъвкавост. Още съвременниците му го смятат за изключителен майстор на стила.
Значителна е дейността на Виланд и като преводач: претворените от него драми на Шекспир са изиграли важна роля в историята на немската култура. Виланд превежда също произведения на Лукиан, Хораций и Цицерон, както и римокатолическия химн от XIII век „Стабат матер“.
Библиография
Geschichte der Abderiten (1887)
Lobgesang auf die Liebe, 1751
Hermann, Epenfragment, 1751 (Erstdruck 1882)
Zwölf moralische Briefe in Versen, 1752
Der Frühling, 1752
Anti-Ovid oder die Kunst zu lieben, 1752
Die Natur der Dinge, Lehrgedicht, 1752
Erzählungen, 1752
Briefe von Verstorbenen an hinterlassene Freunde, 1753
Der geprüfte Abraham, 1753
Erinnerungen an eine Freundin, 1754
Hymnen, 1754
Ode auf die Geburt des Erlösers, 1754
Ankündigung einer Dunciade für die Deutschen, 1755
Gespräch des Socrates mit Timoclea, von der scheinbaren und wahren Schönheit, 1756
Sympathien, 1756
Empfindungen eines Christen, 1757
Lady Johanna Gray. Ein Trauerspiel, 1758
Theages oder Unterredungen von Schönheit und Liebe, 1758
Cyrus, 1759
Araspes und Panthea. Eine moralische Geschichte in einer Reihe von Unterredungen, 1760
Clementina von Porretta. Ein Trauerspiel, 1760
Der Sieg der Natur über die Schwärmerei oder die Abenteuer des Don Sylvio von Rosalva, Roman, 1764
Comische Erzählungen, 1765
Geschichte des Agathon, Roman, 1766 – 1767, Urfassung.
Musarion, oder die Philosophie der Grazien, Versdichtung, 1768
Idris und Zenide, 1768
Nadine, 1769
Die Geschichte des (Prinzen) Biribinker(s), 1769
Combabus, 1770
Die Grazien, 1770
Sokrates mainomenos oder die Dialoge des Diogenes von Sinope, 1770
Beiträge zur geheimen Geschichte des menschlichen Verstandes und Herzens, 1770
Der neue Amadis, 1771
Der goldne Spiegel oder die Könige von Scheschian, eine wahre Geschichte, Roman, 1772
Alceste, Deutsches Singspiel, 1773
Die Wahl des Herkules. Eine dramatische Cantate, 1773
Der verklagte Amor. Ein Gedicht, 1774
Stilpon oder die Wahl eines Oberzunftmeisters von Megara, 1774
Die Geschichte der Abderiten, Roman, 1774 – 1780
Das Urteil des Midas. Ein komisches Singspiel, 1775
Geschichte des Philosophen Danischmende, 1775
Der Mönch und die Nonne auf dem Mittelstein. Ein Gedicht in drei Gesängen, 1775
Titanomachia oder das neue Heldenbuch. Ein burleskes Gedicht, 1775
Das Wintermärchen, Verserzählung, 1776
Liebe um Liebe, 1776
Ein Fragment über den Charakter des Erasmus von Rotterdam, 1776
Geron, der Adlige. Eine Erzählung aus König Artus Zeit, 1777
Das Sommer-Märchen oder des Maultiers Zaum, 1777
Gedanken über die Ideale der Alten, 1777
An Olympia, 1777
Hann und Gulpenheh, Verserzählung, 1778
Der Vogelsang oder die drei Lehren, 1778
Fragmente von Beiträgen zum Gebrauch derer, die sie brauchen können oder wollen, 1778
Schach Lolo, Verserzählung, 1778
Pervonte oder die Wünsche. Ein neapolitanisches Märchen, 1778 – 1796
Rosamund. Ein Singspiel, 1778
Briefe an einen jungen Dichter, 1782/84
Clelia und Sinibald. Eine Legende aus dem zwölften Jahrhundert, 1783/84
Oberon, Verserzählung, 1780
Dschinnistan, 3 Bände, 1786 – 1789.
Das Geheimnis des Kosmopolitenordens, 1788
Geheime Geschichte des Philosophen Peregrinus Proteus, Roman, 1788/89
Göttergespräche, 1790 – 1793
Die Wasserkufe oder der Einsiedler und die Seneschallin von Aquilegia, 1795
Agathodämon, Roman, 1796 – 1797
Aristipp und einige seiner Zeitgenossen, Briefroman, vier Bände, 1800 – 1802
Das Hexameron von Rosenhain, 1803 – 1805
Menander und Glycerion, Ein Liebesroman in Briefen, 1804
.jpg){kind=small}
