Поема

Поема (от старогръцки: poiéma) е лиро-епически жанр. Най-опростената характеристика на поемата е „повествование в стихове“. Основен компонент на жанра представлява достойно за описание събитие, в което участват характерни представители на някоя обществена среда.^[1]

Като жанр поемата има множество подвидове, които се определят най-вече на тематична основа: лирическа, сатирична, фантастична, историко-героична, романтична, философска, битова. Като поема може да се окачестви и романът в стихове.^[2]

Първоначално терминът „поема“ се е отнасял към произведения на митологическия, героическия или дидактическия епос.^[3]

Поемата е характерна за българския фолклор. Там най-разпространени видове са юнашката поема (напр. „Крали Марко намира брат си и сестра си“), хайдушка („Стоян и дружината му“), историческа („Погиването на цар Шишман“) и митическа („Лазар и Петкана“).^[1]

Като авторска творба поемата бързо се налага в новата българска литература (напр. „Хайдути“ от Христо Ботев и „Грамада“ от Иван Вазов).^[1]

Употреба на термина в българския език

Понеже поемата принадлежи към епоса, определението „епическа поема“ представлява тавтология.^[1]

Българското понятие „поема“ не е пълен синоним на английския термин „poem“. Английската дума означава „стихотворение“^[4], докато българският термин означава конкретен вид стихотворна творба (именно повествование в стихове).

Източници

1. Богданов, Иван. „Поема“ // Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993: 282.
2. Тимофеев, Л. И. & Тураев, С. В., ред. Словарь литературоведческих терминов. Москва: Просвещение, 1974. с. 286.
3. Николюкин, А. Н., гл. ред. Литературная энциклопедия терминов и понятий. Москва: Интелвак, 2001. с. 781 – 782.
4. Фаулър, Роджър. Речник на съвременните литературни термини. София: Наука и изкуство, 1993, с. 175.