Красимир Кюркчийски

Красимир Кюркчийски
български композитор
Роден	22 юли 1936 г. Троян, Царство България
Починал	15 декември 2011 г. (75 г.) България
Учил в	Национална музикална академия
Награди	Димитровска награда
Музикална кариера
Стил	класическа музика
Семейство
Съпруга	Галя Йончева Христина Христова
Деца	Милена Кюркчийска Орлин Кюркчийски
Уебсайт	Страница в IMDb

Красимир Цветанов Кюркчийски е изтъкнат български композитор и диригент.

Биография

Роден е на 22 юни 1936 г. в Троян. Възпитаник е на Българската държавна консерватория, където завършва композиция при професор Панчо Владигеров. По-късно специализира в Московската консерватория при Дмитрий Шостакович.

Известно време работи като диригент на оркестъра на ДАНПТ „Филип Кутев“, а след това е диригент на хора при ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“. Неговите обработки „Калиманку, Денку“, „Пиленце пее“, „Изповед“, „Заблеяло ми агънце“, „Месечинко, льо“ са включени в поредицата на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“, получила наградата „Грами“.^[1]

Красимир Кюркчийски е сред най-често изпълняваните български композитори в чужбина. Удостоен е с много правителствени отличия, грамоти и награди. През 1966 г. получава голямата награда от конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“.^[2]

Дълго време Красимир Кюркчийски живее и работи в село Боженци.

Умира на 15 декември 2011 г.^[3][4]

Признание и награди

Носител е на Голямата награда на конкурса за композиция „Парижки музикални седмици“ (1966). Димитровска награда (1980).^[5]

Творчество

Симфонична музика

• „Симфония-реквием“ (1966);
• „Диафонична студия“ (1971);
• Концерт за оркестър (1976);
• Симфония № 2 (2004);
• Вариации по тема на Хендел (1984);
• „Един шоп в Испания“ (1999);
• Рапсодия (2001);
• Балета „Козият рог“ (1978);
• „Балада за автопортрета“ (1968)
• Концерт за пиано и оркестър „В памет на Панчо Владигеров“;
• Симфония-концертанте за виолончело и оркестър;
• Концерт за цигулка и оркестър;
• Концерт за пиано и оркестър № 2 „На Милена Моллова“ (2011);
• „Приказка за стълбата“;
• Балада за Паисий.

Камерна музика

• Струнен квартет (1959);
• Соната за цигулка и пиано (1969);
• Соната за виолончело и пиано по тема на Хиндемит.

Филмова музика

• „Свобода или смърт“ (1969)
• „Признание“ (1969)
• „Последно лято“ (1974)
• „Дърво без корен“ (1974)
• „Апостолите“ (1976)
• „Записки по българските въстания“ (1976 – 1981)

Вокална музика

• обработки на народни песни;
• оперите „Юла“ (1969) и „A votre sante“ (Наследството) (1987);
• цикъл хорови песни „Сън за щастие“ за смесен хор.

Бележки

1. Omda.bg. Красимир Кюркчийски. Посетен на 18 януари 2022
2. Сагаев, Любомир. Книга за операта. София, Държавно издателство „Музика“, 1983. ISBN 954-8004-21-6.
3. „Почина композиторът Красимир Кюркчийски“, Радио България, 15 декември 2011 г.
4. „Почина композиторът Красимир Кюркчийски“, vesti.bg, 15 декември 2011 г.
5. „Красимир Кюркчийски“, OMDA, 8 април г.

Източници

• Българска цигулкова литература, Провадия, 1992
• Любомир Сагаев. „Книга за балета“, С., ИК „Братя Сагаеви“, 2006
• Красимир Кюркчийски на сайта на Съюза на българските композитори

Външни препратки

• От и за Красимир Кюркчийски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Красимир Кюркчийски в Internet Movie Database
• Гробът на Красимир Кюркчийски в Боженци
• Теодора Мусева, „Мистерията земна и българска Красимир Кюркчийски“, в. Дневник, 16 декември 2011 г.
• Красимира Йорданова. 80 години от рождението на композитора Красимир Кюркчийски (с поредица в звуковите файлове), БНР, Програма Хоризонт 01.07.2016/ 14.07.2016