При нея производствените средства (земя, оборудване, животни, семена и др.) са съвместна собственост и резултатите на труда се разпределят според общото решение на участниците. Колхозите съществуват паралелно с държавните стопанства, наречени совхози. Двете форми възникват в резултат на колективизацията след Октомврийската революция през 1917 г. като противоположност на феодализма и индивидуалното селско стопанство.
Колхозникът е получавал дял от продукцията и възнаграждение, според работните дни, докато совхозникът е бил на заплата. В действителност колхозниците са получавали парично възнаграждение много рядко. Към 1946 г. 30% от колхозите не са възнаграждавали с пари, а 73% са изплащали под 500 грама зърно на работен ден. Освен това колхозът е бил длъжен да продава зърно на държавата при фиксирани цени, докато тя е препродавала продуктите му в градовете по много по – високи – примерно 1 килограм масло се е купувал от колхоза за 4 рубли и се е продавал за 28, а килограм месо – за 14 копейки и 30 рубли съответно, или 214,28 пъти по – висока.[1]
Членовете на колхоза са имали право да разполагат с малко частна земя и животни. Площта на земята е била различна из различните части на Съветския съюз, но обикновено е била около 4 декара. Преди революцията селянин с по-малко от 55 дка земя се е считал за твърде беден, за да издържа семейство. И все пак ако колхозникът не е извършвал задължителния минимум работа, той е подлежал на наказания, включващи отнемане на частната земя или 1 година затвор в трудов лагер. Но личните участъци са били облагани с държавни налози в размер на 10 – 15% от изчислената от съветските икономисти годишна доходност, и нормите нарастват непрекъснато – примерно през периода 1940 – та 1948 – ма налога за една крава се увеличава с 483,33%, за свиня – с 500%, картофено насаждение – с 1000%, а от коза или овца – със 775%, въпреки скорошната разруха от почти четиригодишната война с Германия, засегнала особено тежко важни земеделски райони като Украинска ССР, Молдавска ССР, Кубан и Поволжието, като нормите на доходност са били увеличени през годините 1942 – 1943 – та, когато тези райони са били под окупация или в тях са се водели тежки сражения. Също така от личната си земя колхозниците са били длъжни да изпълняват планове за задължителни държавни доставки, наричани „оброк“, който също е растял – примерно през 1940 – 1948 – ма задължителните доставки на месо за колхозен двор нарастват с 25%, а на мляко – с между 33,33% и 55,56%, и също така през 48 – ма един колхозен двор задължително е бил длъжен да дава от 30 до 150 кокошияйца. Тези доставки до 1954 – та са се изисквали и от колхозници, които са нямали местни селскостопански животни, или кокошки, защото са могли да бъдат заменяни с парични плащания или други продукти. През 1952 – ра с налог са обложени и пилетата, новородените прасенца, телетата и агнетата. Оброкът е отменен през 1958 – ма година. През периода 1927 – ма – 1958 – ма селяните редовно са принуждавани да купуват държавни облигации, които не са погасени, а всяко колхозно семейство е било задължено да прави и „доброволни“ такси. Колхозниците са били принуждавани да полагат принудителен труд за добив на дървесина и торф, а 6 дни годишно – и за строежа на пътища. А училищата, болниците, а при наличие – и детските градини са били издържани за сметка на колхозите. До 1964 – та колхозниците не получават пенсии, и в началото те са средно само по 12 рубли и 50 копейки месечно.[2]
През 20 – те години се осъществява доброволна колективизация, но резултатите ѝ са незаводолителни – през 1929 – та колхозниците са едва 3,9% от селяните в СССР, като малко от тях са идейни комунисти, а повечето са бедни селяни, нямащи какво да губят.
В колхозите, както и в совхозите, на членовете им е било забранено да напускат кооперацията или да мигрират от селските райони към градските. Така селяните остават неразделно свързани с колхозите и совхозите в продължение на поколения. Заради това населението на СССР е сравнявало тази система с отмененото през 1861 – ва крепостничество и е тълкувало неофициално тогавашната абревиатура на управляващата партия като „Второ крепостно право (болшевики)“.[3]
Доказателство за стопанската неефикасност на колхозите е факта, че независимо от това, че делът на частните селскостопански парцели в СССР е бил между 5 и 7% от площта на обработваемата земя, през 1940 – та те са давали по задължителните държавни доставки до 30% от картофите, 25% от птичето и животинското месо, 100% от яйцата, 26% от млякото и 22% от вълната.
Статистики за СССР
Колхози и совхози в СССР: брой селски стопанства, среден размер и дял в аграрната продукция
Година
Брой колхози
Брой совхози
Размер на колхоза, ha
Размер на совхоза, ha
Дял на колхозите
Дял на совхозите
Дял на домакинствата
1960
44 000
7400
6600
26 200
44%
18%
38%
1965
36 300
11 700
6100
24 600
41%
24%
35%
1970
33 000
15 000
6100
20 800
40%
28%
32%
1975
28 500
18 100
6400
18 900
37%
31%
32%
1980
25 900
21 100
6600
17 200
35%
36%
29%
1985
26 200
22 700
6500
16 100
36%
36%
28%
1990
29 100
23 500
5900
15 300
36%
38%
26%
Колхози след 1991 г.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. започва процес на преминаване от планова икономика към пазарна такава. Преструктурирането на селските стопанства е било важна стъпка в този преходен период. Прието са закони, разрешаващи корпорациите. Тези корпорации са можели да се организират по различни начини, включително пак като колхози и совхози. Все пак, по мнението на повечето членове и мениджъри на тези корпорации, те все още продължават да функционират като старите колхози.
Брой на колхозите и корпоративни селски стопанства в Русия, Украйна и Молдова в периода 1990 – 2005 г.
Русия
Украйна
Молдова
Година
Брой колхози
Брой корпоративни стопанства
Брой колхози
Брой корпоративни стопанства
Брой колхози
Брой корпоративни стопанства
1990
12 800
29 400
8354
10 792
531
1891
1995
5522
26 874
450
10 914
490
1232
2000
3000
27 645
0
14 308
41
1386
2005
2000
22 135
0
17 671
4
1846
В останалите части на бившия СССР колхозите са отстранени почти напълно.
Exile and Discipline: The June 1948 campaign against Collective Farm shirkers by Jean Levesque, с. 13
Caroline Humphrey, Karl Marx Collective: Economy, society and religion in a Siberian collective farm, Cambridge University Press, Кембридж (1983), с. 96.
Leonard E. Hubbard, The Economics of Soviet Agriculture, Macmillan, Лондон (1939), с. 233.
Roy D. Laird, Collective Farming in Russia: A Political Study of the Soviet Kolkhozy, University of Kansas Publications, Лоурънс, Канзас (1958), с. 120.
Fedor Belov, The History of a Soviet Collective Farm, Praeger, Ню Йорк (1955), с. 87.
