Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892 – 1893 година. Антон Попстоилов , Йордан Янчулев , Спиридон Мирчев , Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов , Пере Тошев , Даме Груев , Георги Трайчев и Никола Смичков . Втори ред: Йордан Попкостадинов , Неделко Дамянов , Илия Хаджитошев , Илия Иванов , Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров
Козма Георгиев Чуранов е български просветен деец от късното Българско Възраждане в Македония .[ 1]
Биография
Георгиев е роден в 1877 година в битолското село Смилево в Османската империя , днес в Северна Македония . Син е на Георги Чуранов и брат на Елена Цветкова .[ 1] Учи в Битолската българска класическа гимназия , където членува в революционен кръжок.[ 2] Участва в Иленденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година още като ученик в Битолската гимназия.
Преподава в българското мъжко училище в Прилеп и математика в Солунската българска гимназия .[ 1]
Записва филология в Софийски университет, но след освиркването на княз Фердинанд и закриването на университета в 1907 година, завършва Математическия факултет на Загребския университет .
Преподава в Одринската българска мъжка гимназия .
В 1912/1913 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия .[ 3]
След Младотурската революция в 1908 година участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове . На втория конгрес на организацията е избран за представител на Одринския вилает в Съюзния съвет.[ 4]
Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[ 5]
След войните e директор на гимназията в Поморие, а после учителство в Стара Загора. От 1930 година е организационен секретар във ВМРО на Иван Михайлов, който е негов ученик в Солун. Кандидат е за народен представител.
В 1929, 1932, 1933 година е избран в Националния комитет на македонските братства ,[ 6] като негов секретар.[ 7]
Учител е във Врачанско . Умира през 1940 година в София, където е погребан.[ 8]
Външни препратки
Бележки
↑ а б в Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 66.
↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст . Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) . София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 86.
↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
↑ НБКМ-БИА C VIII 38
↑ Михайловъ, Иванъ . Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение) . Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469 - 470.
↑ Михайловъ, Иванъ . Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение) . Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 811.
↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 64.