Спиридон Мойсов Мирчев (Мойсомирчев) е български просветен деец от Македония.[1]
Биография
Спиридон Мирчев е роден през 1865 година в големия македонски град Прилеп. От 1884 до 1887 година учи в Прилеп и София.[1] Става учител и от 1887 до 1894 година преподава математика в Прилепското българско училище и е секретар на Прилепската българска община.[1] В 1894 - 1895 година преподава в Крушево.[1] в 1896 година е секретар на Охридската българска митрополия. От 1897 до 1913 година е секретар на Пелагонийската митрополия.[1] Едновременно с това е екзархийски училищен инспектор в Охридско и Битолско. Преподава и в българската гимназия в Битоля.[2][3][1]
След Междусъюзническата война в 1913 година Мирчев отказва да подпише декларация, че не е българин, а сърбин и на 26 юли 1913 година е екстерниран в България със семейството си.[4] Установяват се в София. Със Стефка Мирчева Спиридон Мирчев има трима сина - журналиста и икономист Боян Мирчев, писателя Петър Мирчев и езиковеда Кирил Мирчев. Стефка Мирчева е един от прототипите на Султана от „Железният светилник“ на Димитър Талев, приятел на семейство Мирчеви.[5]
Родословие
Бележки
- ↑ а б в г д е Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 245.
- ↑ Минчева, Галина. В рода на Богдан Мирчев има учени и журналисти, вестник „Сега“, 25.8.2001 г.
- ↑ Боян Мирчев - Биография
- ↑ Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 - 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 34.
- ↑ Минчева, Галина. В рода на Богдан Мирчев има учени и журналисти // Сега, 25 август 2001 г. Архивиран от оригинала на 2021-10-02. Посетен на 2 октомври 2021 г.
