Карма

Част от серията статии за
Индуизъм
Вярвания и обреди
Писания
Свързани теми
Част от серията статии за
Будизъм
Основни фигури
Будизъм по страна и регион
Школи
Текстове и основни понятия
Портал Будизъм
История на Будизма
Безкраен възел
Непалско храмово молитвено колело
Кармичните символи като безкрайния възел (горе) са често срещани културни мотиви в Азия. Безкрайния възел символизира тясната връзка между причината и следствието, които са кармичен цикъл продължаващ вечно.

Понятието Карма (कर्म) означава действие, дело или дейност[1]и също така се отнася до духовния принцип за причината и следствието, където намеренията и действията на индивида са причина, която определя неговото бъдеще[2]. Доброто намерение и добрата постъпка са причина за добрата карма, която се проявява като бъдещо щастие, докато лошата умисъл и лошата постъпка са причина за лоша карма, която се проявява като бъдещо страдание[3][4]. Кармата е тясно свързана с идеята за прераждането в много школи на азиатските религии[5]. В тези школи кармата в настоящето засяга нечие бъдеще в този живот, както и вида и качеството на бъдещия живот и нечии преживявания в самсара[6].

Карма е ключово понятие с корени идващи от древна Индия в индуизма, будизма, джайнизма, сикхизма[7] и даоизма[8].

Етимология

Karma като Карман със ср.род от основна дума + n именително на Карма कर्म от корена √kṛ कृ, означава „да се направи, да направи, изпълнява, изпълни, причина, следствие, подготвям се, да предприема“[9]. Корен Kr (кри) е често срещан в древната санскритска литература и се използва, за да обясни идеите в Ригведа и в другите Веди, упанишади, пурани и епоси в индуизма[10][11]. Коренът „кри“ се появява и в думата санскрит означавайки, че това е език който е „добре направен“. Думата Карман се появява в Ригведа, например в 10.22.8.[12] както и думата карма[13].

Думата карма е свързана с вербалния прото-индоевропейски корен *kwer-„да се направи, създаде“[14].

Определение и значение

В индуизма и по-късно в будизма (вж карма в будизма) и сикхизма, това е резултатът от действията на човека. Човешкото съзнание се разглежда като извор на причинните импулси, които, от една страна, посяти в миналото влияят на настоящото състояние на съзнанието; а създадени в настоящето, определят бъдещите състояния на съзнанието. Важен аспект в източната философия е представата, че всяко същество, посяло дадена причина ще наблюдава, преживее и евентуално осъзнае последствията от тази причина. Поради тази причинно-следствена свързаност, естествено се достига и до извода за необходимостта от възможни нови проявления на съзнанието, което е било източник на дадени причинни импулси, останали неразтворени и неосъзнати от същото съзнание след прекрачването на границата на смъртта. Този процес още известен и означаван с понятието реинкарнация или прераждане. С други думи, идеята карма поражда, като естествено следствие идеята за прераждане. Под кармична причина а се разбира не само действието на тялото. Кармични причини-семена са също така мотивите, мислите, чувствата, желанията и разбира се думите изказани от човека.

Според индийската философска традиция има три вида карма:

1. Санчита карма – Натрупана, събрана карма, чиито резултати още не са се проявили.

2. Прарабдха карма или карма-съдба е тази част от санчита кармата, която съставя сегашния ни живот. Събират се плодовете на част от натрупаната карма.

3. Крияамана карма или карма-семена. Това е кармата, която човек сега създава, чрез своите мисли и постъпки и чиито плодове ще бере в бъдеще.

Тези три вида карма могат най-лесно да се обяснят с пример за фермер, който сее семена, после прибира реколта, част от която съхранява, а другата потребява.

Освен индивудуалната карма, която се отнася към дадено конкретно съзнание притежаващо нивото на развитие самосъзнание, има и групова карма, която може да се прояви и разгърне към дадено колективно съзнание на ниво семейство, род, нация, раса или цивилизация в общопланетарен аспект.

Пречистването на лошата карма започва с променяната на мислите, намеренията и действията в положителна посока. Основен метод за това пречистване е медитацията в различните школи (йога, даоизъм, будизъм).

Източници

  1. ↑ Виж:* Encyclopedia Britannica, 11th Edition, Volume 15, New York, pp. 679 – 680, Article on Karma; Quote – „Karma meaning deed or action; in addition, it also has philosophical and technical meaning, denoting a person's deeds as determining his future lot.“
    • The Encyclopedia of World Religions, Robert Ellwood & Gregory Alles, ISBN 978-0-8160-6141-9, pp. 253; Quote – „Karma: Sanskrit word meaning action and the consequences of action.“
    • Hans Torwesten (1994), Vedanta: Heart of Hinduism, ISBN 978-0-8021-3262-8, Grove Press New York, pp. 97; Quote – "In the Vedas the word karma (work, deed or action, and its resulting effect) referred mainly to..
  2. ↑ Karma Encyclopedia Britannica (2012)
  3. ↑ Halbfass, Wilhelm (2000), Karma und Wiedergeburt im indischen Denken, Diederichs, München, Germany
  4. ↑ Lawrence C. Becker & Charlotte B. Becker, Encyclopedia of Ethics, 2nd Edition, ISBN 0-415-93672-1, Hindu Ethics, pp. 678
  5. ↑ James Lochtefeld (2002), The Illustrated Encyclopedia of Hinduism, Rosen Publishing, New York, ISBN 0-8239-2287-1, pp. 351 – 352
  6. ↑ hn Bowker (1997), The Concise Oxford Dictionary of World Religions, ISBN 978-0-19-280094-7, Oxford University Press
  7. ↑ Parvesh Singla. The Manual of Life – Karma. Parvesh singla. pp. 5–. GGKEY:0XFSARN29ZZ. Посетен на 4 юни 2011.
  8. ↑ Eva Wong, Taoism, Shambhala Publications, ISBN 978-1-59030-882-0, pp. 193
  9. ↑ Виж: kṛ,कृ Monier Monier-Williams, Monier Williams Sanskrit-English Dictionary (2008 revision), pp. 300 – 301;
    • Carl Cappeller (1999), Monier-Williams: A Sanskrit-English Dictionary, Etymological and Philologically Arranged with Special Reference to Cognate Indo-European Languages, Asian Educational Services, ISBN 978-81-206-0369-1
  10. ↑ Виж: kṛ,कृ Monier Monier-Williams, Monier Williams Sanskrit-English Dictionary (2008 revision), pp. 300 – 301;
    • Carl Cappeller (1999), Monier-Williams: A Sanskrit-English Dictionary, Etymological and Philologically Arranged with Special Reference to Cognate Indo-European Languages, Asian Educational Services, ISBN 978-81-206-0369-1
  11. ↑ Виж Rigveda 9.69.5, 10.159.4, 10.95.2, Svetâsvatara Upanishad 2.7.v.1, Mahabharata 1.5141, etc.
  12. ↑ Erdosy, G. (1989), Ethnicity in the Rigveda and its Bearing on the Question of Indo-European Origins, South Asian Studies, 5(1), pp. 35 – 47
  13. ↑ John Algeo and Thomas Pyles (2010), The Origins and Development of the English Language, 6th Edition, ISBN 978-1-4282-3145-0, pp. 54 – 55
  14. ↑ John Algeo and Thomas Pyles (2010), The Origins and Development of the English Language, 6th Edition, ISBN 978-1-4282-3145-0, pp. 54 – 55
  • Khandro Rinpoche (2003), This Precious Life, Shambhala

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!