Бодонг или още Бодонгпа е една от традициите на тибетския будизъм. Тя е по-малка и е извън обичайната класификация на четирите основни приемствености.
История
Традицията Бодонг води началото си от Бодонг Ринчен Цемо, който получава ученията от Друбтоб Семо Чеуа. Най-почитан представител, често разглеждан като неин основател е Бодонг Пенчен Ленам Гйелчок (1376 – 1451),[1] чието седалище е едноименния манастир. Бодонг Пенчен е написал повече от сто тридесет и пет тома и е известен като най-плодовития автор в тибетската история. Най-важната му творба е „Комендиум на таковостта“, (Compendium of Suchness) и обхваща сто тридесет и три тома, всеки от около 500 листа (1000 страници). Тази енциклопедична творба, която има различни версии – по-пълни и съответно по-кондензирани и се смята за основа на традицията Бодонг.
Манастирът Бодонг Е, намиращ се в Юток, окръг Лаце, провинция Шигатзе е главен манастир на традицията Бодонг[2]. Основан е през 1049 г. от Мудра Ченпо, учител от традицията Кадам.[3].
Дже Дзонкапа се е учил в манастира Е Бодонг от Лоцава (тиб. преводача) Намка Зангпо,[4] който му преподавал „Огледало от поезия“.
Добре известен учител от Бодонг е Самдинг Дордже Пхагмо, една от малкото женски линии на съзнателно прераждане в тибетския будизъм. По времето на културната революция Бодонг Е Гомпа[2] бива почти напълно унищожен. Оцеляват само сгради, използвани за зърнохранилища.
Извън Тибет
През 1989 г. е основан манастирът Пелмо Чодинг (Подонг Гомпа) в Дхарамсала в Индия[5]. В Катманду е построен манастирът Поронг Пелмо Чодинг.
Тези манастири са построени от тибетци от региона Поронг в югозападен Тибет за да съхранят традицията Бодонг.
Източници
Външни препратки